Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извор в Родопите цери тежкоболни на Гергьовден, чудо се случва
  • Новини

Извор в Родопите цери тежкоболни на Гергьовден, чудо се случва

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
zzasviasivasovaskdiasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Неми деца проговарят. Куци прохождат. Безплодни жени зачеват. Нелечими уж болести изчезват, сякаш не ги е имало. Това не са легенди, а истински чудеса, които стават всяка година на Гергьовден в Родопите.

 

Празникът е единственият, който събира заедно християни и мюсюлмани. Едните почитат светеца Хадър, другите – свети Георги. Вярата в магията на този ден е толкова силна, че е надскочила разликите между религиите.

 

Всяка година в нощта на 5 срещу 6 май стотици хора се събират на връх Дамбалъ, близо до село Летовник.

И всяка година малко след полунощ вятър раздвижва стихналите дървета и гората започва да шуми. „Хадърлез дойде“, казват хората и започват да хвърлят голи децата в изворите с ледена вода. Нощта се изпълва с детски писъци, а хората се радват, защото много от болните оздравяват.

Науката има обяснение на това. Изживеният шок помага да се преодолеят много сугестивни заболявания, този метод отдавна се използва в психиатрията. Хората обаче вярват, че чудото е дошло от светеца и лековитата вода. Затова на

Дамбалъ пристигат и християни, и мюсюлмани. Местните разказват редица легенди за появата на чудотворното място. Една от тях гласи, че веднъж светци се събрали на Дамбалъ, седнали на каменна трапеза, нахранили се, а нямало откъде да пият вода.

Тогава един от тях – Яран баба, ударил с юмрук скалата и от нея бликнала вода. Била толкова много, че той се уплашил да не удави близкото село, грабнал вълна и запушил извора.

„Като не тече, поне да капе“, казал светецът. Оттогава е и името на върха – Дамбалъ (капка). Хората разказват и друга легенда. Хадър баба и Яран баба обикаляли цяла година света и правели добрини.

 

На Гергьовден се събирали на върха и сядали да си починат. Тогава водата ставала лековита. Славата ѝ отдавна е преминала държавните граници. На Гергьовден идват хора чак от турските градове Измир, Бурса и Истанбул само за да налеят от целебната вода и да я занесат на своите близки.

Мястото се почита и от мюсюлманите в Северна Гърция. Тези легенди всъщност отразяват хилядолетните традиции, свързани с мистичния връх.

 

Той е част от кратера на огромен вулкан, изригнал преди четири милиона години. От скалите му и сега блика вода – нещо необичайно рядко, и затова мястото е обожествено преди хилядолетия.

На Дамбалъ не са правени разкопки, но при теренни проучвания археолозите са открили руините на тракийско светилище и голям християнски обект – църква или манастир.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-известният сърдечен хирург отсече: Не правете това, ако искате да бъдете здрави
Next: Тя е от България, но като малка беше осиновена от Силви Вартан – вижте я сега

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.