Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извор в Родопите цери тежкоболни на Гергьовден, чудо се случва
  • Новини

Извор в Родопите цери тежкоболни на Гергьовден, чудо се случва

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
zzasviasivasovaskdiasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Неми деца проговарят. Куци прохождат. Безплодни жени зачеват. Нелечими уж болести изчезват, сякаш не ги е имало. Това не са легенди, а истински чудеса, които стават всяка година на Гергьовден в Родопите.

 

Празникът е единственият, който събира заедно християни и мюсюлмани. Едните почитат светеца Хадър, другите – свети Георги. Вярата в магията на този ден е толкова силна, че е надскочила разликите между религиите.

 

Всяка година в нощта на 5 срещу 6 май стотици хора се събират на връх Дамбалъ, близо до село Летовник.

И всяка година малко след полунощ вятър раздвижва стихналите дървета и гората започва да шуми. „Хадърлез дойде“, казват хората и започват да хвърлят голи децата в изворите с ледена вода. Нощта се изпълва с детски писъци, а хората се радват, защото много от болните оздравяват.

Науката има обяснение на това. Изживеният шок помага да се преодолеят много сугестивни заболявания, този метод отдавна се използва в психиатрията. Хората обаче вярват, че чудото е дошло от светеца и лековитата вода. Затова на

Дамбалъ пристигат и християни, и мюсюлмани. Местните разказват редица легенди за появата на чудотворното място. Една от тях гласи, че веднъж светци се събрали на Дамбалъ, седнали на каменна трапеза, нахранили се, а нямало откъде да пият вода.

Тогава един от тях – Яран баба, ударил с юмрук скалата и от нея бликнала вода. Била толкова много, че той се уплашил да не удави близкото село, грабнал вълна и запушил извора.

„Като не тече, поне да капе“, казал светецът. Оттогава е и името на върха – Дамбалъ (капка). Хората разказват и друга легенда. Хадър баба и Яран баба обикаляли цяла година света и правели добрини.

 

На Гергьовден се събирали на върха и сядали да си починат. Тогава водата ставала лековита. Славата ѝ отдавна е преминала държавните граници. На Гергьовден идват хора чак от турските градове Измир, Бурса и Истанбул само за да налеят от целебната вода и да я занесат на своите близки.

Мястото се почита и от мюсюлманите в Северна Гърция. Тези легенди всъщност отразяват хилядолетните традиции, свързани с мистичния връх.

 

Той е част от кратера на огромен вулкан, изригнал преди четири милиона години. От скалите му и сега блика вода – нещо необичайно рядко, и затова мястото е обожествено преди хилядолетия.

На Дамбалъ не са правени разкопки, но при теренни проучвания археолозите са открили руините на тракийско светилище и голям християнски обект – църква или манастир.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-известният сърдечен хирург отсече: Не правете това, ако искате да бъдете здрави
Next: Тя е от България, но като малка беше осиновена от Силви Вартан – вижте я сега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.