Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неочаквано поверие за този, който посегне на лястовиче гнездо! Ето какво гласи легендата
  • Новини

Неочаквано поверие за този, който посегне на лястовиче гнездо! Ето какво гласи легендата

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
lqssaotaostkastas.png

Лястовицата отдавна заема почетно място в българския фолклор и народните вярвания. За тази малка черна птичка се носят легенди, а с нея е свързана силна символика, която живее в народопсихологията и днес.

Интересна е легендата за появата на лястовицата: тя разказва, че всъщност птичката е била млада невяста, която дълго е мълчала пред свекъра и свекървата си. Те я помислили за няма и довели нова булка.

Тя се помолила на Бог да я превърне в птичка. Излетяла през прозореца и станала черна, но свекърът я е хванал за престилката и оттам идва накъсаната й опашка.

 

Истинско щастие е да видите лястовица, а още повече тя да свие гнездо в дома ви. То е символ на щастие и успех.

Лястовичето гнездо в дома обаче  не бива да се разваля за нищо на света.

Ако разрушите лястовиче гнездо или пък нараните лястовичка и яйцата ѝ, ще ви споходи нещастие и само лоши неща.

Вярва се, че лястовичето гнездо има и лечебни сили. Често то се използвало за разваляне на магии. Там, където има гнездо, то ще отблъсква негативната енергия. Смята се, че лястовицата познава много добре билките.

 

Ако някое от малките ѝ е болно, то тя отива и взима точната билка.

Това умение на лястовицата дори вдъхновява и Ангел Каралийчев да напише „Майчина сълза“. Именно заради това се смята, че тя е символ на здравето и лечението. Ако разрушите гнездото или нараните някое от малките на птицата, нищо чудно да се разболеете.

 

Вярва се, че да видите бяла лястовица, e на късмет и символ на надеждата.

Тя дава вярва за нещо по-добро и за бъдеще. Неслучайно в „По жицата“ хората търсят именно нея, за да оздравее болното момиче.

Колкото и хубаво да е имате лястовиче гнездо у дома, то има и няколко недостатъка. Първият е, че те са чисти птици, но не цапат само своя дом. Това няма да им попречи да изцапат вашия и редовно трябва да се справяте с изпражненията им.

Можете да сложите подложка от ламарина или нещо друго, където да се събират. След това просто я изчистете.

 

Вторият проблем е, че с тези красиви птици често живеят паразити като кърлежите. Ако имате малко дете, то трябва да бъдете нащрек. Все пак, когато видите лястовичка или гнездо, можете да оставите трохички или нещо друго, с което се хранят лястовичките.

Continue Reading

Previous: Младоженка разплака всички на сватбата си с трогателните думи към 4-годишния си доведен син
Next: Нарежете глава лук на 4 парчета и я поставете във вашия дом.Когато разберете как действа и за какво помага, още довечера

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.