Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неочаквано поверие за този, който посегне на лястовиче гнездо! Ето какво гласи легендата
  • Новини

Неочаквано поверие за този, който посегне на лястовиче гнездо! Ето какво гласи легендата

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
lqssaotaostkastas.png

Лястовицата отдавна заема почетно място в българския фолклор и народните вярвания. За тази малка черна птичка се носят легенди, а с нея е свързана силна символика, която живее в народопсихологията и днес.

Интересна е легендата за появата на лястовицата: тя разказва, че всъщност птичката е била млада невяста, която дълго е мълчала пред свекъра и свекървата си. Те я помислили за няма и довели нова булка.

Тя се помолила на Бог да я превърне в птичка. Излетяла през прозореца и станала черна, но свекърът я е хванал за престилката и оттам идва накъсаната й опашка.

 

Истинско щастие е да видите лястовица, а още повече тя да свие гнездо в дома ви. То е символ на щастие и успех.

Лястовичето гнездо в дома обаче  не бива да се разваля за нищо на света.

Ако разрушите лястовиче гнездо или пък нараните лястовичка и яйцата ѝ, ще ви споходи нещастие и само лоши неща.

Вярва се, че лястовичето гнездо има и лечебни сили. Често то се използвало за разваляне на магии. Там, където има гнездо, то ще отблъсква негативната енергия. Смята се, че лястовицата познава много добре билките.

 

Ако някое от малките ѝ е болно, то тя отива и взима точната билка.

Това умение на лястовицата дори вдъхновява и Ангел Каралийчев да напише „Майчина сълза“. Именно заради това се смята, че тя е символ на здравето и лечението. Ако разрушите гнездото или нараните някое от малките на птицата, нищо чудно да се разболеете.

 

Вярва се, че да видите бяла лястовица, e на късмет и символ на надеждата.

Тя дава вярва за нещо по-добро и за бъдеще. Неслучайно в „По жицата“ хората търсят именно нея, за да оздравее болното момиче.

Колкото и хубаво да е имате лястовиче гнездо у дома, то има и няколко недостатъка. Първият е, че те са чисти птици, но не цапат само своя дом. Това няма да им попречи да изцапат вашия и редовно трябва да се справяте с изпражненията им.

Можете да сложите подложка от ламарина или нещо друго, където да се събират. След това просто я изчистете.

 

Вторият проблем е, че с тези красиви птици често живеят паразити като кърлежите. Ако имате малко дете, то трябва да бъдете нащрек. Все пак, когато видите лястовичка или гнездо, можете да оставите трохички или нещо друго, с което се хранят лястовичките.

Continue Reading

Previous: Младоженка разплака всички на сватбата си с трогателните думи към 4-годишния си доведен син
Next: Нарежете глава лук на 4 парчета и я поставете във вашия дом.Когато разберете как действа и за какво помага, още довечера

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.