Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално
  • Новини

Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
ssidasidiaskdasdasldas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Необичайно и непознато за медицинската наука заболяване разболяло 38-годишната Филипина Цонева от Велико Търново. Жената обиколила десетки лекари и специалисти, които оставали озадачени от състоянието й и не могли да кажат категорична диагноза.

Странният случай според тях е медицински феномен, пише „Борба“.

Филипина не може да ходи през деня и единственият й шанс за придвижване е инвалидната количка.

Заради болестта 38-годишната жена изцяло е преобърнала режима си на живот – в 02:00 часа се къпе, готви, върши домакинска работа и всякакви други дейности, но когато се покаже слънцето – краката й отново отказват и става инвалид.

Филипина има три висши образования – по история и география, туризъм и право. Работила като учителка, но голямото й желание било да стане разследващ полицай. По стечение на обстоятелствата кандидатствала за военослужеща в химическото поделение в Горна Оряховица и в края на 2008 година била назначена. Кошмарът започнал в началото на 2017 година. Първоначално усещала, че нещо странно се случва с левия й крак. „Чувствах, че все едно кракът ми изпада в безтегловност, когато ходя известно време.

След кратка почивна всичко се нормализираше. Не можех да оставя нещата така и отидох на преглед във Военно медицинска академия в София. Първоначално ми направиха ядрено магнитен резонанс на кръста, за да изключват възможността за дискова херния. Изследването потвърди, че няма проблем в тази област, а след това преминах скенер на главата, при който медиците забелязаха лезии“, обясни търновката.

Професорът, който се заел със случая й, заключил, че става дума за множествена склероза. Тя обаче имала съмнения за диагнозата, тъй като нямала присъщите за болестта симптоми – проблем с очите, загуба на ориентация, световъртежи и слабост в ръцете. Въпреки това се доверила на екипа и останала за хоспитализация. „Започнаха да ми вливат кортикостероиди и да ми прилагат урбазон, слагаха ми системи в продължение на 5 дни, което ми оказа негативно въздействие. Аз спрях да ходя, докато останалите пациенти с тази диагноза се подобряваха при такова лечение.

Отидох в болницата сама на крака, без да ме придружава никой, а с всеки изминал ден се влошавах и нещата се усложняваха. Накрая на престоя ми спрях да ходя нормално, но най-любопитното е че нощем се движех свободно. Медицинските сестри и лекарите бяха шокирани от състоянието ми. Не бяха виждали подобно нещо“, разказа Филипина.

На 25 юни я изписали с уговорката да се върне на 20 август, за поддържаща терапия. В този един месец Филипина се придвижвала сама, макар да има затруднения, но шофирала и дори ходела без чужда помощ. Посетила няколко пъти минералния басейн в Полски Тръмбеш и това й повлияло положително, защото започнала да изкачва по-лесно стъпала пред жилищния й блок. Когато се върнала в болницата и приложили отново кортикостероиди и това категорично влошило състоянието й. От тогава загубила възможността денем да използва краката си. След това започнала да ходи на различни лекари и да се подлага на всевъзможни изследвания – кръвни, генетични, хормонални., но никой медик не можел да кажа какво й има.

Ходила на иглотерапия, посещавала барокамера, подложила се на репетитивна транскраниална магнитна стимулация – нищо не дало резултат. Потърсила помощ и от лекар в Турция, който също вдигнал ръце. 38-годишната жена предполага, че странното заболяване се е отключило след поставени й ваксини за хепатит В и човешки папилома вирус. „Мисля, че тези ваксини може да са предизвикали болестта. Поставиха ми ги през 2013 година и вероятно бавно са започнали да действат отрицателно и да ме унищожават. Същото предположи и известния доц. д-р Димитър Чакъров в София. Той беше озадачен след като му споделих симптомите и каза, че макар да е на 80 години – подобно заболяване не е срещал“, заяви Филипина.

Дългогодишният специалист й предписал имуноглуболини, които трябва да й се вливат всеки месец. Те струват по 700 лв. Тяхната цена е непосилна за жената и има нужда от финансова подкрепа, за да си ги позволи, защото не се полагат по здравна каса. Който има възможност да дари сума за лечението й, може да го направи на:

Дарителска сметка:

Банка ДСК-клон В.Търново

IBAN BG64STSA93000025092256 BIC STSABGSF

Филипина Цонева Цонева

38-годишната споделя, че с нетърпение очаква да стане 2:00 часа нощем, за да ходи нормално и да извършва всички обичайни дейности за здравите хора. Споделя, че много й липсва трудовата ангажираност, но за щастие, има предложение за работа като онлайн сътрудник във фирма. Работодателят, който й предложил офертата, спечелил европроект даващ му право да назначи човек със 100-процентова инвалидност, имащ право да изпълнява задълженията си от вкъщи.

Дали ще бъде назначена обаче зависи от новото решение на ТЕЛК, което ще излезе в края на седмицата. В него под влияние ще се вземе становището на комисията дали е работоспособна, въпреки заболяването си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индра Деви доживя до 103 години и ни остави 12 златни правила за хранене
Next: Забележка към родителите, които ходят с децата си по заведения, вбеси мрежата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.