Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот
  • Новини

20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот

Иван Димитров Пешев май 14, 2023
dddddddddasgasgasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.

2. Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.

3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.

4. Децата на 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца няма да правят никога.

5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.

6. Децата на 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.

Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова каша

7. Децата на 90-те нямахме търпение да свърши “Телевизионен справочник”, за да гледаме “Сънчо”.

8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.

10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.

11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.

12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.

13. Децата на 90-те колекционирахме “Мики Маус”, “Фют” и “Тийнейджър LOVE”.

14. Децата на 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите “Гръм в рая”, “Чип и Дейл – Спасителен отряд”, “Алф”, “Семейство Флинстоун”.

15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.

16. Децата на 90-те чакахме с нетърпение предаването “Милион и едно желания”.

17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.

18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.

19. Децата на 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.

20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.

Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отглеждайте това вълшебно дърво за закрила и финансова стабилност у дома
Next: Правила за живота на 80-годишен хирург, които ще помогнат за запазването на фигурата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.