Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чесън под възглавницата: Изглежда просто, но е доказано решение на много здравословни проблеми
  • Новини

Чесън под възглавницата: Изглежда просто, но е доказано решение на много здравословни проблеми

Иван Димитров Пешев май 15, 2023
chasaasnsandansdnasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Само една скилидка чесън, която да сложите под възглавница през нощта, може да реши много здравословни проблеми.

От древни времена предците ни са използвали този метод и традиционната медицина се придържа към това до сега.
Чесънът съдържа голямо количество витамин В.

Освен това изобилства от калий, натрий и магнезий.
Също така, в този продукт може да открием едно много важно вещество – алицин, който действа като универсално антимикробно средство – елиминаторът на много вируси, бактерии и гъбички.

Факт е, че алицинът има способността да се изпарява, така че през нощта неистово се „бори“ с микроби и инфекции.

По този начин се отстранява на слуз от синусите, затова се препоръчва на хора, страдащи от хрема.

Под въздействието на това вещество назалната конгестия изчезва. Но основното в чесъна е, че той действа успокояващо на нервната система, отпуска и помага да заспите по-лесно, тъй като магнезият и калият влизат в тялото, стимулирайки производството на хормон, помагащ за заспиването.

Друго свойство на алицина е блокирането на синтеза на нитрозамини, които са канцерогенни съединения и водят до клетъчни мутации, които могат да доведат до развитието на онкологични болести.

Веществата, които се изпаряват от чесъна през нощта, могат постепенно да предотвратят съдовото запушване с холестеролни плаки.

Специалистите отбелязват, че е важно е чесънът да е пресен, защото термично обработен този продукт няма да има такъв ефект.

А ето и как да проверите качеството на чесъна, когато го купувате: леко стиснете скилидките между пръстите си.

Ако ги усещате като здрави, твърди и не мокри, сте избрали висококачествен чесън.

Пресният чесън е най-добре да бъде съхраняван в непокрит или леко покрит съд, на хладно и тъмно място, далеч от топлина и слънчева светлина. По този начин се предотвратява покълването му.

Няма нужда чесънът да бъде държан в хладилник. Някои хора замразяват беления чесън, но ви предупреждаваме, че това може да намали аромата му и да влоши състава му.

Ако бъдат съхранявани правилно, целите скилидки чесън, могат да останат свежи в продължение на месец.

Номерът е в това често да проверявате скилидките и да отстранявате, ако има изсъхнали или мухлясали скилидки. Помнете също, че счупвайки чесъна, намалявате срока му на годност до няколко дни.

Източник: zdrave

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Другата страна на монетата: Писмото на една свекърва до изнеслата се от вкъщи снаха
Next: Чували ли сте за тибетската гъба? Бас държа, че не знаете, че от нея произлиза ферментиралата напитка, наречена кефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.