Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче написа писмо на починалия си баща: След 6 години той й отговори от отвъдното
  • Новини

Момиче написа писмо на починалия си баща: След 6 години той й отговори от отвъдното

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
otvusudasdnsakdasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Зоуи Хемсинг бе едва на три годинки, когато баща й умира. Въпреки крехката си възраст детето не забравя родителя си.

Всяка година момиченцето му пише поздравителна картичка за рождения ден. То връзвало пожеланието си на балон, пълен с хелий и го пускало към небето.
Това продължило цели шест години, когато изведнъж се случило истинско чудо.

На 6 август, както обикновено, Зоуи написа писмо до баща си:

„Тате, как си? Аз съм добре. Честит 34-и рожден ден. Моят също идва скоро. След 24 дни – на 30 август, помниш ли? Желая ти всичко най-хубаво. Празнувай подобаващо там горе с приятелите си. Целувам те“.

В края на посланието си Зоуи добавя „Напиши ми нещо, моля те. С любов, твоята Зоуи“.

Писмото отлита заедно с балона в небето.

Три седмици по-късно, точно когато е и рожденият ден на детето, то получава най-голямата изненада,
която е можело да си представи – писмо от баща си.

Подателят бил разписал посланието с „Твоят татко“.

Ето какво пишело в него:
„Скъпа Зоуи, благодаря ти искрено за чудесните пожелания за рождения ми ден. Аз също съм добре.

Надявам се, че се справяш страхотно в училище. Искам да е така и да си отличничка. Бъди мила и добра с всички свои приятели и най-вече с майка си. Поздрави я от сърце. Обичам те много, моя Зоуи! Празнувай рождения си ден подобаващо и се забавлявай! От татко ти.

П.П. Писмото ти много ме зарадва, благодаря ти“
Емоциите, които изпитало момиченцето трудно биха могли да бъдат описани.

Майка й пък публикува писмото от „бащата“ на Зоуи в социалните мрежи.

„Опитвам се да намеря този прекрасен човек. Искам лично да му благодаря за това, което направи за детето ми“, пише тя над кадрите. Тя моли последователите й да помогнат и да споделят публикацията й.
Повече от 20 000 души се отзоваха на призива й, но уви, без успех.

„Това е чудесно, че все още има прекрасни хора с големи сърца“, пишат някои от потребителите под картичката и се възхищават на постъпката на непознатия. Мнозина дори го наричат герой.

Въпреки молбите, никой все още не е разкрил самоличността на човека, изпратил писмото. Но може би така е по-добре/ Така Зоуи ще има своето чудо – писмо от починалия й татко, който я е оставил толкова рано не по собствена воля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълна таблица с новите условия за пенсиониране, необходимия трудов стаж и за различните категории труд
Next: Велик трик: Има начин да изпечете чушки, без чушкопек и без миризма

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.