Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче написа писмо на починалия си баща: След 6 години той й отговори от отвъдното
  • Новини

Момиче написа писмо на починалия си баща: След 6 години той й отговори от отвъдното

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
otvusudasdnsakdasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Зоуи Хемсинг бе едва на три годинки, когато баща й умира. Въпреки крехката си възраст детето не забравя родителя си.

Всяка година момиченцето му пише поздравителна картичка за рождения ден. То връзвало пожеланието си на балон, пълен с хелий и го пускало към небето.
Това продължило цели шест години, когато изведнъж се случило истинско чудо.

На 6 август, както обикновено, Зоуи написа писмо до баща си:

„Тате, как си? Аз съм добре. Честит 34-и рожден ден. Моят също идва скоро. След 24 дни – на 30 август, помниш ли? Желая ти всичко най-хубаво. Празнувай подобаващо там горе с приятелите си. Целувам те“.

В края на посланието си Зоуи добавя „Напиши ми нещо, моля те. С любов, твоята Зоуи“.

Писмото отлита заедно с балона в небето.

Три седмици по-късно, точно когато е и рожденият ден на детето, то получава най-голямата изненада,
която е можело да си представи – писмо от баща си.

Подателят бил разписал посланието с „Твоят татко“.

Ето какво пишело в него:
„Скъпа Зоуи, благодаря ти искрено за чудесните пожелания за рождения ми ден. Аз също съм добре.

Надявам се, че се справяш страхотно в училище. Искам да е така и да си отличничка. Бъди мила и добра с всички свои приятели и най-вече с майка си. Поздрави я от сърце. Обичам те много, моя Зоуи! Празнувай рождения си ден подобаващо и се забавлявай! От татко ти.

П.П. Писмото ти много ме зарадва, благодаря ти“
Емоциите, които изпитало момиченцето трудно биха могли да бъдат описани.

Майка й пък публикува писмото от „бащата“ на Зоуи в социалните мрежи.

„Опитвам се да намеря този прекрасен човек. Искам лично да му благодаря за това, което направи за детето ми“, пише тя над кадрите. Тя моли последователите й да помогнат и да споделят публикацията й.
Повече от 20 000 души се отзоваха на призива й, но уви, без успех.

„Това е чудесно, че все още има прекрасни хора с големи сърца“, пишат някои от потребителите под картичката и се възхищават на постъпката на непознатия. Мнозина дори го наричат герой.

Въпреки молбите, никой все още не е разкрил самоличността на човека, изпратил писмото. Но може би така е по-добре/ Така Зоуи ще има своето чудо – писмо от починалия й татко, който я е оставил толкова рано не по собствена воля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълна таблица с новите условия за пенсиониране, необходимия трудов стаж и за различните категории труд
Next: Велик трик: Има начин да изпечете чушки, без чушкопек и без миризма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.