Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лесен начин да почистим фугите в банята: Стават идеални за минути, само с две съставки
  • Новини

Лесен начин да почистим фугите в банята: Стават идеални за минути, само с две съставки

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
babansndasjdjasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мухълът, който се събира във фугите между плочките, е доста по-опасен от обикновената мръсотия. Без значение колко често изчистваме банята, тоалетната или кухнята, той би могъл да се появява отново и отново, тъй като микроорганизмите, които го създават, се размножават доста бързо.

Поради това се нуждаете от ефективно средство за почистване с мощни антибактериални свойства.

Ето как да си направите сами нужния препарат.
Ще ви трябват само 1 чаена чаша гореща вода, 3 пълни чаени лъжички сода бикарбонат и 1 супена лъжица прах за пране.

Изсипете содата в гореща вода, разбъркайте добре и добавете праха.

След това вземете стара четка за зъби или гъба, потапяйте я в разтвора и избърсвайте с нея замърсените места.

Изчакайте няколко минути, преди да изплакнете със студена вода. Това действително ще ви помогне да се отървете от мухъла.

И още трикове:
Срещу варовикови налепи, жълтеникави и сиви петна по ваната много помага кислородна вода. Напръскайте с пулверизатор, оставете да подейства половин час, а после измийте с топла вода.

Ваната и мивката можете да почистите, като наръсите със сода и след няколко минути разлеете оцет. След това леко почиствате с четка и накрая изплаквате с топла вода.

Срещу пожълтели повърхности помага разтвор от едно пакетче лимонена киселина в чаша с вода. С гъба се нанася от разтвора по петната и след 20 минути се измива с топла вода.
Смесете равни части оцет и сол и натъркайте по-старите налепи. След топла изплакнете обилно с топла вода. Ефектът е бляскав.

За излъскване на тоалетната използвайте горчица на прах (продава се в руските магазини), смесена с лимонена киселина и царевично нишесте в равни части.

За освежаване на тоалетната можете да приготвите почистващи бомбички. 1-2 от тях са достатъчни, за да почистят и освежат.

Нужни са ви: 1 чаша сода, 1/4 чаша лимонена киселина, 1/2 ч.л. оцет, 1 супена лъжица 6-процентов разтвор кислородна вода, 15-20 капки от предпочитаното от вас ефирно масло.

Изсипете содата в купа, добавете лимонената киселина. Във втората купа изсипете оцета и разбъркайте пероксида и излейте течността на капки към сухата смес.

Добавете етеричното масло и с лъжица оформете малки топки. Разпределете бомбите върху кухненска хартия и ги оставете да изсъхнат за 6 часа. После ги затворете в стъклен буркан.
Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат
Next: Сложете щипка от тази смес под езика: Лекува главоболие на мига, засилва имунитета и казвате сбогом на безсънието

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.