Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор направи експеримент на Тракия, който държавата отдавна трябваше да е направила
  • Новини

Шофьор направи експеримент на Тракия, който държавата отдавна трябваше да е направила

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
durrzvaahkhaksiasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шофьор сподели резултата от експеримент, който е имал с шофиране по маршрута Свиленград – София. В две пътувания Владимир Захариев кара с различна скорост, с което установява няколко факта.
Единият – разбира се, е разходът на гориво, а другият как се чувства след шофирането.

Мъжът отчита и разлика между шофьорите в отсечките между Свиленград и АМ „Тракия“ и съответното от прикачването до София.

Захариев критикува и структурата и настилката по магистралата, които биха могли да са по-адекватни за такъв клас път.

Вижте целия му пост:

Направих си експеримент и се опитах през деня да карам със 120 по маршрута Свиленград – София. От Свиленград до АМ Тракия карах със 120. След това имах опцията или 150 или 80. Съответно предпочетох 150.

Преди съм минавал същата отсечка изцяло със 120. Разликата беше 15 минути, относително напрегнато шофиране и 100-тина километра по-малко с един резервоар, защото всички знаем, че колкото повече напъваш-толкова повече харчи.
Карайки със 120 стигнах с 15 минути по-късно, но по-скоро си бях отпочинал зад волана, отколкото да се напрягам.

В отсечката от Свиленград до АМ Тракия, си поддържах 120 без да ме прескача някой или да ми присветква – всички караха горе долу с тази скорост. Имах достатъчно време да изпреваря тир и да се прибера, за да не преча на колегата, който бавно ме застига със 140, което е и ограничението.

Виждам няколко слаби места в нашите т.нар. магистрали – 2 ленти са малко, трябват поне 3, за да може всеки сам да избере подходящата скорост за себе си без да пречи на останалите. Друго нещо е, че голяма част от магистралите ни (визирам Тракия) не е с адекватна настилка – или настилка или да я преквалифицират в първокласен път, а не магистрала. И третото нещо по нашите пътища е манталитета на шофьорите – ако е по-бърз от мен, е самоубиец, ако е по-бавен, е балък… това не е никак конструктивно…

И така… малко размисли на шофьор-любител с категория В и да кажем достатъчно опит зад волана, пътувал в различни държави с възможност да направи обективно сравнение…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада на имотния пазар, всички бързат да си купят точно такъв имот
Next: На пазара за недвижими имоти се случва нещо невиждано от 2006 година насам

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.