Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за всички шофьори: Така трябва да се сигнализира при опасност
  • Новини

Важно за всички шофьори: Така трябва да се сигнализира при опасност

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
shaffasiraisrkasrosr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато придобием право да шофираме, всички се радваме, но често забравяме, че това е и голяма отговорност.

Именно затова има правила, които всеки шофьор трябва да спазва. Когато задминаваме голям камион, винаги има риск да не преценим своите възможности и да стане най-лошото.

 

Особено на двулентов път с лоша видимост. Всеки от нас се изнервя, когато го запуши голям и дълъг ТИР и кара с ниска скорост продължително време. 60% от катастрофите стават именно по този начин – рисковано задминаване.

В това поучително видео ще видите как чрез специални сигнали руски шофьори на камиони сигнализират на леките автомобили дали пътят е чист и дали могат да ги задминат безпрепятствено.

Надяваме се, че чрез това клипче българските шофьори ще станат малко по-толерантни към нас и ще се научат и те да ни предпазят от катастрофи по този начин. Нищо не им коства да дават подобни сигнали, докато сме зад тях. Вижте как се прави и СПОДЕЛЕТЕ.

Съвети за шофиране през зимата
Най-добре е да караме по следите на автомобилите, минали преди нас. Освен това, дори да изглежда чист, пътят в бързо-променящо се време като това през последните дни, може да е заледен. Така че трябва да се спазва много по-голяма дистанция, спрямо колата пред нас. Това съветва Филип от „Bri4ka”.

„Вашият автомобил, колкото и да е сигурен, дори да може да спре по-рязко от този пред вас, не се знае, ако автомобилът отпред се завърти, какво можете да направите вие, освен да се ударите в него”, посочва Филип.

Не трябва да се дава пълна газ, ако колата ви затъне в пряспа, така положението само се влошава.

„В момента, в който автомобилът започне да буксува, ако има пряспа той ще се окопае”, пояснява Филип. „За да потеглим, включваме на първа и тръгваме плавно”.

Когато колата буксува трябва да търсим по-добро сцепление. Може да се опитаме с отпускане и натискане на съединителя да я залюлеем и да я измъкнем от пряспата.

„Не се мъчете да излезете от коловоза. Не бързайте да спирате или да ускорявате, задръжте една скорост”, съветва Филип в случай, че колата влезе в коловоз в снега.

Той подчертава, че за зимата трябва да сме подготвени с нови гуми, които са най-много на три години.

Преди да завали снега е необходимо да напръскаме със силиконов спрей уплътненията на вратите на колата и ключалката. Ако те са замръзнали, не трябва да използваме сила, защото можем да скъсаме уплътненията или да счупим дръжката на вратата на автомобила.

При влизане в колата е необходимо да изтупаме снега от обувките си, защото в последствие той ще се изпари и ще замъгли стъклата, ако не го направим.

След запалване на колата, трябва да качим температурата вътре максимално високо. После включваме и фаровете, за да загреят и едва след като автомобилът е загрят, започваме да чистим стъклата от снега, но не с ръка или ръкавица.

Филип съветва, когато колата е паркирана наравно през зимата да не дърпаме ръчната спирачка, тъй като при много студено време накладките могат да залепнат и при освобождаване да се скъсат жилата на спирачката.
Веднага щом температурите станат положителни е добре да измием колата на автомивка, като се почистят и пода и калниците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тиквичките не спират да раждат: Съсед ми каза за тази марината и се получи най-доброто мезе
Next: Старите обичаи струват злато: Как да спечелим пари у дома

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.