Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за всички шофьори: Така трябва да се сигнализира при опасност
  • Новини

Важно за всички шофьори: Така трябва да се сигнализира при опасност

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
shaffasiraisrkasrosr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато придобием право да шофираме, всички се радваме, но често забравяме, че това е и голяма отговорност.

Именно затова има правила, които всеки шофьор трябва да спазва. Когато задминаваме голям камион, винаги има риск да не преценим своите възможности и да стане най-лошото.

 

Особено на двулентов път с лоша видимост. Всеки от нас се изнервя, когато го запуши голям и дълъг ТИР и кара с ниска скорост продължително време. 60% от катастрофите стават именно по този начин – рисковано задминаване.

В това поучително видео ще видите как чрез специални сигнали руски шофьори на камиони сигнализират на леките автомобили дали пътят е чист и дали могат да ги задминат безпрепятствено.

Надяваме се, че чрез това клипче българските шофьори ще станат малко по-толерантни към нас и ще се научат и те да ни предпазят от катастрофи по този начин. Нищо не им коства да дават подобни сигнали, докато сме зад тях. Вижте как се прави и СПОДЕЛЕТЕ.

Съвети за шофиране през зимата
Най-добре е да караме по следите на автомобилите, минали преди нас. Освен това, дори да изглежда чист, пътят в бързо-променящо се време като това през последните дни, може да е заледен. Така че трябва да се спазва много по-голяма дистанция, спрямо колата пред нас. Това съветва Филип от „Bri4ka”.

„Вашият автомобил, колкото и да е сигурен, дори да може да спре по-рязко от този пред вас, не се знае, ако автомобилът отпред се завърти, какво можете да направите вие, освен да се ударите в него”, посочва Филип.

Не трябва да се дава пълна газ, ако колата ви затъне в пряспа, така положението само се влошава.

„В момента, в който автомобилът започне да буксува, ако има пряспа той ще се окопае”, пояснява Филип. „За да потеглим, включваме на първа и тръгваме плавно”.

Когато колата буксува трябва да търсим по-добро сцепление. Може да се опитаме с отпускане и натискане на съединителя да я залюлеем и да я измъкнем от пряспата.

„Не се мъчете да излезете от коловоза. Не бързайте да спирате или да ускорявате, задръжте една скорост”, съветва Филип в случай, че колата влезе в коловоз в снега.

Той подчертава, че за зимата трябва да сме подготвени с нови гуми, които са най-много на три години.

Преди да завали снега е необходимо да напръскаме със силиконов спрей уплътненията на вратите на колата и ключалката. Ако те са замръзнали, не трябва да използваме сила, защото можем да скъсаме уплътненията или да счупим дръжката на вратата на автомобила.

При влизане в колата е необходимо да изтупаме снега от обувките си, защото в последствие той ще се изпари и ще замъгли стъклата, ако не го направим.

След запалване на колата, трябва да качим температурата вътре максимално високо. После включваме и фаровете, за да загреят и едва след като автомобилът е загрят, започваме да чистим стъклата от снега, но не с ръка или ръкавица.

Филип съветва, когато колата е паркирана наравно през зимата да не дърпаме ръчната спирачка, тъй като при много студено време накладките могат да залепнат и при освобождаване да се скъсат жилата на спирачката.
Веднага щом температурите станат положителни е добре да измием колата на автомивка, като се почистят и пода и калниците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тиквичките не спират да раждат: Съсед ми каза за тази марината и се получи най-доброто мезе
Next: Старите обичаи струват злато: Как да спечелим пари у дома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.