Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се хванете за главата какво страшно нещо се случва в стотици български села
  • Новини

Ще се хванете за главата какво страшно нещо се случва в стотици български села

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
markroasriskrrrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Общо 592 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители. Това показва справка на БТА в данните на Националния регистър на населените места (НРНМ) на НСИ.

Към същата дата в страната има 5257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4998, а манастирите със статут на населено място са два – Клисурският и Рилският.

Селата без население или с едноцифрен брой жители са с 15 повече в сравнение с предходната 2020 г., сочат данните. Общият брой на селищата, в които живеят от един до максимум девет души, е 425, а 167 са тези, в които няма нито един постоянен обитател. Селата без население се увеличават с три в сравнение с 2020 година.

С по един жител в страната са точно 60 села. По двама души живеят в 54 населени места, а по трима – в 50. Петдесет и едно са населените места в България с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 38 села, а с по шестима жители – 37 села.

Общо 41 села имат по седем жители, други 51 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.

НАЙ-МНОГО СЕЛА БЕЗ НАСЕЛЕНИЕ И С ЕДНОЦИФРЕН БРОЙ ЖИТЕЛИ ИМА В ОБЛАСТ ГАБРОВО

Най-много съвсем опустели села или с едноцифрен брой жители има в област Габрово – общо 163 или с 3 повече в сравнение с предходната година. В този регион има общо 349 селища, така че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 жители.

Като цяло безлюдните селища са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 региона.

След Габровска област по брой на населени места в тази група се нарежда област Велико Търново. В нея са разположени общо 336 населени места, от които 50 са без постоянно население, а 88 села – с под 10 обитатели. В двата региона са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 301.

В област Кърджали има 12 безлюдни села и 26 с едноцифрен брой население. В Смолянския регион има 10 селища без население и 33, в които живеят под 10 души. В област Кюстендил са разположени седем села без жители и 19 – с по-малко от 10 обитатели.

Шест населени места в Хасковска област са без нито един жител, а други 22 с едноцифрен брой хора. В Софийска област са разположени 5 села без население и 28 с по-малко от 10 жители.

В областите Стара Загора и Търговище са разположени по четири села без население и съответно 5 и 18 населени места с едноцифрен брой на обитателите.

По три села в Благоевградска и Добричка области нямат нито един жител и съответно 24 и 9 населени места са с под 10 обитатели. Последната област, в която има села без население, е Бургаска. На нейна територия са разположени две села без постоянно живеещи и 5 с едноцифрен брой на обитателите.

В 1716 населени места жителите са под 100 души

Справката на БТА показва още, че общо 1716 населени места, включително Клисурския и Рилския манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 167, общият брой на населените места под 100 жители става 1883 – или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души

Най-многобройна е групата на селищата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 747, като в сравнение с края на 2020 г. броят им нараства с 20. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 496 населени места. Трета по големина е групата на селищата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 408 села.

Най-голямото българско село – лОзен, е по-голямо от 148 града

И към края на миналата година най-голямото българско село остава Лозен (обл. София-град) с население 6142-ма души, колкото жители има и Хисаря. Всъщност, като брой жители то е по-голямо от 148 града или от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир (обл. Силистра) с население 5295 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица (обл. София-град) с 5198 души, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4670 жители, Казичене (обл. София-град) със своите 4445 обитатели, Розино (обл. Пловдив) с 4228 жители, Градец (обл. Сливен) с население 4150 души, Труд (обл. Пловдив) – 4068, Буковлък (обл. Плевен) с 3818 жители и Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 3706.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2561 села, или повече от половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, в който са регистрирани само 171 души към края на миналата година. Точно дванадесет села – Вълкович, Драганово, Кукуряк, Орешница и Ямино (обл. Кърджали), Делейна, Подгоре и Тошевци (обл. Видин), Бабино (обл. Кюстендил), Баня (обл. Бургас), Бащино (обл. Силистра) и Диня (обл. Стара Загора) в края на 2021 г. имат население колкото най-малкия град у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Село като от приказките търси хора да живеят там и ще им плаща
Next: Това българско село се разраства като град, все повече хора си купуват жилище там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.