Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за загадъчния подземен тунел в сатовчанското село Долен
  • Новини

Чували ли сте за загадъчния подземен тунел в сатовчанското село Долен

Иван Димитров Пешев юни 23, 2023
dolllleeenan.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родопите е едно омайно кътче, което кара човек да се чувства като в приказките.

 

Особено силно родопският дух се усеща в селата, запазили своята автентичен облик. Когато чуем за автентично родопско село в съзнанието ни най-често изплуват две имена – Ковачевица и Лещен.

В страни от туристическия поток остава едно друго село, също запазило своя облик и обявено за архитектурен резерват – село Долен.

Именно фактът, че Долен не е особено известна дестинация сред туристите, спомага то да бъде напълно запазено и родопският дух в него да се усеща с пълна сила.
Село Долен е едно от селата, което връща човек назад във времето, което го кара да се пренесе в един друг, отдавна забравен свят. Светът на нашите баби и дядовци.

 

Първото нещо, което прави впечатление в село Долен са над 100-те запазени къщи с автентична едновремешна родопска архитектура.

Долните етажи на доленските къщи са пригодени за отглеждане на животните, а по-горните за живеене, като в тях липсват стаи, всички живеели в едно голямо помещение, служещо и за спалня, и за кухня, и за хол.

Друго нещо, което привлича погледа и интереса в Долен е църквата „Свети Никола“.

 

Със своите стенописи и цветен дървен таван, близо 200-годишният християнски храм е един от малкото по рода си в страната. През годините камбаната на храма два пъти е крадена и намирана. За да я направят по-тежка и съответно по-трудна за крадене жителите на Долен претопяват медните си съдове, а руснаци даряват злато.

 

Така, според местните, освен, че камбаната вече е по-тежка, тя и пее по-сладко.

От нещата, които неминуемо ще привлекат интереса Ви в Долен е загадъчния подземен тунел, за който задължително ще Ви разкажат. Мистериозният тунел минава под гробището до църквата, като има два странични ръкава, извеждащи встрани.

Подземният тунел е прокопан от едновремешните местни първенци, които се събирали край гробището, за да обсъждат важните въпроси.

Тъй като били размирни времена, а обсъжданите теми не винаги били в угода на управата, те прокопали тунела, който да използват в случай на приближаваща опасност.

За съжаление, днес тунелът не е проучен и влизането в него не е безопасно и позволено, но пък за сметка на това местните със сигурност ще Ви разкажат интересни истории за него.

Със своята запазена автентичност село Долен се превръща и в снимачна площадка за множество добре познати български филми, като „Изпит“, „Вечни времена“, „24 часа след дъжд“ и „Мъжки времена“.

 

В пределите на Долен попада и къщата на Капитан Петко войвода от едноименния филм.
Село Долен е едно място, което пренася човек в една мечтана приказка. Със своята запазена автентичност то е притегателен център за мнозина, търсещи истинския, непокътнат родопски дух.

При посещението си в Долен не пропускайте да попитате и за доленските песни.

На драго сърце няколко жени от селото ще Ви изпеят някоя родопска песен със специфичните доленски извивки – така нареченото високо пеене, пренасящи човек във времето, когато покрайнините на село Долен били огласяни от омайните гласове на доленските моми, прибиращи се от близките ниви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изхвърлях пакетчетата с гел от новите обувки, докато не прочетох това: Спасяват ни в най-трудния момент
Next: Тази гробница в България остава загадка за учените повече от сто години

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.