Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за мистерията около Царичина: Ето какво означава този феномен
  • Новини

Чували ли сте за мистерията около Царичина: Ето какво означава този феномен

Иван Димитров Пешев юни 24, 2023
ddqrwrrwweqeqwe.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди няколко години над разкопките в Царичина се появяват странни виолетови
светлини

През 1990 година, по заповед на Генералния щаб на Българската армия, започват
разкопки в село Царичина. Изпратена е информация от извънземна цивилизация, според
която там се намира гробницата на първото същество, живяло някога на Земята.

Мястото на разкопките става секретен военен обект, на който работят само екстрасенси
и висши офицери. Те виждат странни летящи обекти, загадъчни светлини и поддържат
контакт с извънземните. Участниците в операцията настояват изследването на царичинската
дупка да продължи. Учените вярват, че военните са били подведени от екстрасенсите.

 

 

30 години по-късно това може да бъде най-голямата измама в новата ни история,
или дълго търсеното доказателство, че не сме сами във Вселената.

На 30 километра северозападно от София се намира Царичина. Тук живеят около 40
души, повечето от тях са пенсионери. Рано сутринта на 6 декември 1990 година в
центъра на селото спират военни автомобили и багер. За няколко часа на това място
е изкопана дупка с дължина 15 метра и дълбочина 2 метра и половина. Селяните дори
не подозират, че по заповед на Генералния щаб на Българската армия военните търсят
в Царичина съкровището на цар Самуил.

 

Преди няколко години над разкопките в Царичина се появяват странни виолетови
светлини ( или поне така твърдят хората)

Едно предсказание на Баба Ванга обяснява за какво става дума.

Според очевидци виолетова светлина излиза от мястото, където някога военните
копаеха в дирене на извънземен разум. Край мистериозната дупка са забелязвани
и хора със странни уреди в ръце. Възможно е любители уфолози да измерват радиацията
на обекта, търсейки сигнали за присъствието на чужди цивилизации.

Днес дупката е консервирана и в нея никой не би могъл да проникне. Входът на
гигантския ров е затрупан с камъни, върху които е излята масивна бетонна плоча.

Разкопките в намиращото се на 30 км северозападно от София село започнали през
1990 година по заповед на Генералния щаб на Българската армия, припомнят запознати.
Военните вярвали, че в дупката ще намерят информация за извънземна цивилизация.
Там уж се намирала гробницата на първото разумно същество, живяло някога на Земята.
Мястото получило статут на секретен обект, на който работели само екстрасенси
и висши офицери.

 

Единият от контактьорите в екипа – Димитър Сираков, сънувал, че с колегите му
трябва да отидат на среща с Ванга. В Генералния щаб на армията се съгласили, че
авторитетът и възможностите на пророчицата ще помогнат на работата в секретния
обект. Генерал Динев и екстрасенсите Елисавета Логинова и Сираков тръгнали за
дома на петричката врачка.

Тя ги посрещнала, сякаш отдавна ги е очаквала. „Говореше на малките ни имена.
Обърна се към генерал Динев и каза: „Абе, Любчо, какво търсите там? То е ни маж,
ни жена, жута маймуна, за какво ви е?“. И за нас това беше доказателство, че не
грешим. Ванга отгатна също, че сме стигнали някъде около стотния метър, защото
ни беше помолила да ѝ занесем част от пръстта. Когато се върнахме, премерихме
– 99,8 беше метражът“, разказва екстрасенската Елисавета Логинова.

Според Логинова при разкопките се установило, че тунелът в Царичина бил всъщност
на много-много години. И действително, изравяйки пръстта, военните се натъкнали
на добре оформени стени. По думите на Логинова издирваното съществото било двуполово
и високо около два метра и половина.

 

По онова време министър на Отбраната бил Димитър Луджев. Днес той отрича да е
съдействал за разработването на Царичината дупка.

Пояснява дори, че е спрял naрите за обекта. „Никога не съм участвал във финансирането
– споделя Луджев. – Аз дори бях министърът, който преустанови финансирането. Направи
се инвентаризация, преглед на бюджета. Установих, че се работи по някаква прословута
дупка. Тогава поканих ген. Динев (по него време командващ Химически войски – бел.
ред.), който се занимаваше с Царичина. Също и предишния началник на Генералния
щаб Радню Минчев. Попитах ги: „Какво става?“.

Те ми докараха екстрасенси да правят сеанси пред мен. Показаха ми и едни книги,
изписани уж под диктовката на извънземни сили. Развиха тезата, че Царичина е място
за връзка с чужда цивилизация. Копаело се по-посока на някакъв кивот, в който
едва ли не се намирали скрижалите на нашето минало и бъдеще.

 

Забраних да се използват държавни средства и муниции за дупката. Казах на ген.
Динев и на останалите, че ако искат да си работят там, да продължават на доброволни
начала. Двете книги със странните йероглифи и записи, които ми бяха представени,
ги изпратих в Израел с наша делегация. В Израел има голям център по криптография,
но и тамошните специалисти бяха безпомощни да направят каквото и да е по разкодирането.

След февруари-март 1992 г. няма никакви действия в Царичината дупка. Нито съм
ходил там, нито съм участвал в разработването й. Божидар Димитров говори глупости,
че сме били изхарчили и присвоили милиони за дупката“.

Съществува версия, според която първоначално военните са търсели в Царичина съкровището
на цар Самуил. За скритите под земята несметни богатства на бившия български владетел
алармирал генщаба на армията асансьорният техник Димитър Кекеменов. Човекът сънувал,
как Раковски му подшушва мястото, където е закопано златото. Като доблестен гражданин,
на сутринта се явил пред висшите офицери и им разказал видението си.

 

Впоследствие, когато в експедицията се включили и екстрасенси, военните променили
целта си в Царичина. Прекратили търсенето на съкровище и се заели с далеч по-мащабната
задача – издирването на чуждоземен разум.

Има и далеч по-прозаична версия. Според нея в Царичината дупка са заровени ядрени
бойни глави, бракувани след напускането ни на Варшавския договор. Диренето на
извънземни било само слух, пуснат от тогавашното ръководство на армията за заблуда
на населението. Иначе щяло да има бунтове на местните жители срещу застрашаващото
живота им сметище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянци масово изкупиха къщите в това село под Пирин
Next: Мистерия: В тази местност са скътани злато и всякакви скъпоценности

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Станка Златева: Брутално убийство!
  • Стефан Миланов е обвинен в умишленото убийство на 21-годишния Иван Митков от Харманли
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Грък е заподозрян за зверския побой, след който издъхна 83-годишния доц. Андрей Атанасов на спирка на метрото в София
  • Днес на 62-годишна възраст си отиде от този свят Юрий Васев, който бе официално старши треньор на ЦСКА 1948. Тъжната вест съобщи официалната страница на „червените“ във „Фейсбук“.
  • Николай Попов: Има ли по-голям ужас от това? Майка написа собственото си име на гроба на сина си
  • Проф. Мариела Генева едва свързвала двата края със заплата от 20 бона
  • Адвокат Тодор Кръстев: Освободете проф. Генева от ареста!
  • Ето го наследникът на Слави Трифонов – грижи се за него като за собствен син
  • Ники Кънчев се ядоса на участничка в “Стани богат”: Трябва да се върнете в училище!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.