Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са страшните легенди за 3-те най-зловещи български места
  • Новини

Това са страшните легенди за 3-те най-зловещи български места

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
yfdyfdjuftututru.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Легендите и преданията са неизменна част от българския фолклор. С времето обаче все по-малко хора обръщат внимание на тези истории. Техният емоционален заряд започва да избледнява и да изчезва с поколенията, докато един ден, никой няма да си ги спомня.

Има обаче няколко места в България, където легендите все още са живи. Тези места се славят като най-призрачните и прокълнати местности в страната ни. Неведнъж са били обект на изследвания, а жителите им и до днес са преследвани от журналисти и авантюристи, за да разкажат за страшните си преживявания.

Прокълнатата къща в село Мусачево

На около двадесетина километра от София, в село Мусачево, съществува една къща, със зеещи празни прозорци, която стои необитаема от десетилетия. Местните твърдят, че колкото и каквито и брокери да са се опитвали да я продадат, така и не се намерил желаещ да я вземе.

Причината съвсем не била висока цена. Напротив. Хората я наричат още къщата за 1 лев, защото през последните години висяла обява с безумно ниска цена, но… резултат отново нямало. Какво кара всички да бягат от тази къща?

Според едни под къщата има турско гробище, а според други там са заровени прокълнати жълтици, които носят смърт на заселилите се. Местните разказват, че преди много години, семейството, което е построило къщата, мистериозно измира.

Същото се случва и със следващите собственици, както и с тези след тях! От тогава никой не смее да припари до имота.

Дупката в Царичина

Сигурно повечето от вас знаят, а може би си и спомнят, случая Царичина. През 1990 г. по все още спорни причини, в село Царичина започват тайни разкопки, организирани и ръководени от Генералния щаб на Българската армия.

Според официалните данни, причината за тях били странните сигнали, които екстрасенсът Елисавета Логинова получавала. Тя твърдяла, че извънземни сили й диктували послания, в които се казвало, че в селото е закопано първото човешко същество, живяло някога на Земята.

Не след дълго, разкопките били прекратени, а дупката в Царичина – капсулирана завинаги. Какво всъщност са открили или не в нея, може би никога няма да разберем, защото и до днес достъпът до мястото е ограничен.

Съществуват много книги и научни доклади за дупката в Царичина, но каквото и да се е изписало и изговорило за нея, жителите и до днес твърдят, че това място излъчва някаква необяснима енергия. Дали е така? Не е ясно. Сигурно е обаче, че пътят, свързващ Царичина със село Искрец, е наистина страшен. Ако си падате по авантюрите, обезателно се отбийте.

Село Шишенци

Шишенци е видинско село, което наброява около 120 жители. Случайно или не, 80% от тях са със сини очи. По-стряскащото обаче е, че всички разказват една история, от която могат да те побият тръпки.

Бабите и дядовците твърдят, че всяка вечер в селото се чуват странни гласове – на мъже, жени и деца. По-скептичните обясняват, че това са чакали, но… други казват: „Абе, чакали! Айде да ги срещнем, ама никой не ги е виждал? Вечер се заключвам, страх ме е да не ме изядат. Като не съм ги виждала, откъде да знам какво вие нощно време?! Гласове на жени, деца, тъпани се чуват след 9 вечерта и така до късно.”

В този край съществува легенда, в която се разказва как преди много години сватбари от съседното село тръгнали към Шишенци. По пътя ги нападнали татари и избили всички. Останали само гласовете им, които бродят и до днес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми сложи нещо в тоалетната и излязохме на разходка: Когато се прибрахме, не можех да повярвам
Next: Гурбетчии се връщат от чужбина, вдигат нови кооперации и правят бизнес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.