Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Глухите камъни са едно от най-загадъчните и мистични места в България
  • Новини

Глухите камъни са едно от най-загадъчните и мистични места в България

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
kasdasmmskwkrkwrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тракийското светилище Глухите камъни още крие много от своите тайни

Едно от най-мистичните места в Източните Родопи, останали от векове, е тракийското светилище Глухите камъни. То е обект на проучвания повече от 35 години и все още крие голяма част от своите тайни. Издялани в скалите стъпала, каменни пирамиди, скални басейни, слънчева ладия, останки от църква разказват за дълговечния живот на светилището, от което се разкрива чудна гледка към най-дългия язовир у нас – „Ивайловград“.

Причудливото място се намира на хребет на около 550 м надморска височина, който се спуска на изток от вр. Света Марина – един от върховете на рида „Гората“ в землището на село Дъбовец, Хасковско и на 5 км южно от с. Малко градище. До Глухите камъни се стига от маркирана отбивка на шосето Любимец-Ивайловград. Преходът е 2 км и половина, но усилието си заслужава – на приказно панорамно място се извисяват 30-40-метрови скални блокове. Около тях има стотици трапецовидни ниши в скалите, а за да се стигне до основната част на светилището, се налага и малко катерене. Най-високият зъбер е „Самия камък“. Той е най-висок, но е разположен в най-ниската източна част на рида.
Братя Шкорпил първи открили Глухите камъни

Светилището е познато от десетилетия. Скалите, които имат вид на пчелни пити, направили впечатление преди стотина години на братята Шкорпил. Глухите камъни обаче стават известни едва след 1975 г., когато експедиция на проф. Александър Фол ги описва за пръв път. „От този момент светилището е сочено като едно от най-важните доказателства за етнокултурното родство между траките и фригите“, посочва проф. д.и.н. Валерия Фол, която е убедена, че мистичната територия е принадлежала на траките одриси.

В основата на гранитната скала са скрити две по-големи мегалитни помещения. От едното тръгват 33 стъпала, издялани в камъка, по които се стига до самия връх. Там се простира четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра, наричан голямата щерна. Тя е била предназначена за събиране и съхраняване на вода. До нея води оформена в скалите стълба. В южната страна на скалата е издълбано и помещение, което прилича на пещера с правоъгълен план и увенчано от купол.
Древните траки изсекли над 300 ниши в скалите на Глухите камъни

В отвесните стени на повечето скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото съсредоточие на такива паметници в Източните Родопи. Нишите са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Преобладават тези с трапецовидна форма, но има и такива с формата на правоъгълник и арка, както и хоризонтално изсечени.
Глухите камъни
Смята се, че скалните ниши са дълбани от млади тракийци, достигнали воинска възраст.

Смята се, че те са дълбани от младите траки, достигнали войнска възраст. Те поставяли в тях дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка. Скалите са имали свещен смисъл също за фригите и хетите, смята проф. Валерия Фол. Те също са секли ниши и са дълбали в скалите надписи и релефи. Вярвали са, че нишите са врати, през които се появява почитаният бог и струи божествена енергия.
Легендите разказват за тракийски владетел, погребан с „девет вола злато“ на Глухите камъни

Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древ
ността, нещо повече – смята се, че е било част от голям град с улици и къщи, който е бил разположен от връх Марина надолу към река Арда. Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения. В терасирани участъци по склоновете са намерени следи от каменни сгради и масивни стени. Археолозите попадат и на множество иманярски изкопи, тъй като в района от години се носи легендата, че в светилището е погребан тракийски воин с „девет вола злато“.

Хората в с. Малко градище от поколение на поколение разказват, че видният тракийски владетел е бил погребан в района навръх Никулден. Вярванията са, че всяка година на 6 декември тракийското злато се появява и ярко заблестява от върха. Вярата в тази легенда и алчността от години правят мястото притегателно за нелегалните златотърсачи. Те са изровили огромни ями, от които археолозите съдат за значителни културни напластявания с материали от праисторията до средновековието.
Петроглифът със слънчевата ладия е сред най-ценните находки в Глухите камъни

Така е открит и уникален петроглиф – скална гравюра, изсечена в долната част на една от скалите с ниши. Изображението представлява соларен символ – стилизирано изображение на ладия, която пренася слънцето.

Според историческите източници, древното селище е било активно през I хилядолетие пр.Хр. Имало е ограда от каменни стени, останките от които се виждат и до днес. Смята се, че светилището вероятно е било най-високото място на античния град и сцена за религиозните обреди на траките.

При разкопките през 2009 г. са открити подови замазки, огнища и много керамика. Находките говорят, че мястото е използвано от траките най-малко 600 години.

На най-високата площадка на билото са намерени останки от трикорабна църква. Храмът е силно пострадал от иманярски дейност, но археолозите успяват да установят, че тя е построена върху светилището през V-VІ в. По-късно църквата е реконструирана и използването й продължава и през средните векове. При разкопките са открити части от мраморни олтарни прегради, блок с изсечен кръст, църковни предмети, изящна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в.
Археолози смятат, че край средновековната църква на Глухите камъни е имало и манастир

По време на проучванията си на светилището, д-р Георги Нехризов открива, че с навлизането на ранното християнство свещенодействията около скалите се сменят. Той открива гроб на млада жена, погребана с характерен обред – със скръстени на гърдите ръце и обърнато на изток лице. Археологът Дойчин Грозданов също намира доказателства за християнско присъствие в района на Глухите камъни и смята, че край средновековната църква е имало и манастир. Обителта е била по-ниско в скалите, а църквата – по канон на високото. светилището намира и работещият паралелно с д-р Нехризов археолог Дойчин Грозданов. Той води разкопките по средновековна църква с манастирски комплекс.

Монашеската обител е била в ниските склонове, а църквата – на високото, както е повелявал канонът. Двамата изследователи смятат, че манастирът вероятно е бил разрушен от войниците при Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.).
На Глухите камъни мъжете аристократи били посвещавани в познанието за сътворението

Проф. Валерия Фол посочва, че едно от най-големите тайнства в района на Глухите камъни е космическият брак между светлината – Слънцебога, и мрака – Великата богиня майка. От него се ражда царят жрец, наричан в Тракия по различен начин, като най-популярното му име е Орфей, смята проф. Фол. „В светилището Глухите камъни това тайнство се е случвало по време на зимното слънцестоене пред малцина посветени мъже в изсечената пещера утроба с полица за поставяне на свещени предмети.“ На тази свещена територия царят жрец е посвещавал мъжете аристократи в познание за сътворението на света. Предполага се, че това е ставало в деня на зимното слънцестоене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е голямата тайна на едно от най-мистериозните места у нас
Next: Мишкова нива е едно от най-интересните и мистериозни места в нашата държава

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.