Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямата тайна на Странджа: Тук се крие нещо невиждано до този момент
  • Новини

Голямата тайна на Странджа: Тук се крие нещо невиждано до този момент

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
mussuuskqkraiskskso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бастет е погребана на нашите земи

Мистичната гробница на Бастет се намира в Странджа

Учени смятат, че в подножието на Странджа се намира гробницата на египетската богиня Бастет.

Те твърдят, че светилището е портал към друго измерение в Космоса.

В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище,

има египетска пирамида, в нея е погребана богиня с глава на котка, смятат изследователи и археолози.

Гробницата е построена

през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие.

Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна.

На самия капак на саркофага на Бастет

е изписана на непозната до днес писменост историята на човечеството 2000 години напред и 2000 години назад. Както и огромни знания за земята и космоса.

Интересът и манията за несметните богатства на египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи.

Документът попаднал

при Людмила Живкова. Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“на Кръстю Мутафчиев.

Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел „Културно наследство“ е включен в изследователския екип в Малко Търново.

Той удостверява, че не са могли да разчетат древното писание и за това са потърсили помощ от пророчицата Ванга.

„Това не е карта на съкровище,

там е зарит саркофаг, който обяснява произхода на човечеството, но още не му е дошло времето да го намерим, то не е лъжица нито за моята, нито за Вашата уста.

Защото това място е свещено, намира се в близост до Малко Търново.

Има гробница на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси.

Носели маски на лицата си,

били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв“, казала тогава Ванга.

След което Людмила Живкова сформирала експедиция и през пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново екип, който започва разкопки.

Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма.

В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури.

Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас.

И докато образите не изчезнали, те не могли да мръднат, а веднага след това хукнали обратно към града.

Когато се върнали при Ванга

и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас.

Местни жители твърдят, че и те усещат някакво енергийно излъчване.

Изледователите попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък.

В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранит – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени.

За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка,

на около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове.

Върху скалите на връх Градище

пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта.

Дълго време районът е бил отцепен от военните, внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките.

Обектът отдавна не се охранява от военните. Но достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница.

Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида.

От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време.

Находките подсказват,

че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.

Според една от версиите извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята.

Пришълците дошли от съзвездието Цефей.

Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа,

като пренесли тялото й с кораб по море от Египет.

В българските земи космическите заселници сложили

началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет.

Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друго измерение.

Още по-смела е версията му,

че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите.

Но водещите ни археолози и историци твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й.

Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират.

Екипът на Живкова

обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Какво има под Странджа остава загадка.

Библейски Кивот,

египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище.

Само мащабно археологическо проучване може да осветли мистичните легенди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В тази част на Родопите се крият едни от най-големите тайни на България
Next: Мистериозен извор крие зловещи тайни, той е истинска загадка за хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.