Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Служителка на бензиностанция рискува живота си, за да спаси момиченце
  • Новини

Служителка на бензиностанция рискува живота си, за да спаси момиченце

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
bebebqeikqwkrwqoriw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родители изказаха своята благодарност към служителка на бензиностанция в Несебър, която спасила живота на дъщеричката им.

При напускане на хотела детенцето им се изгубило от погледите на родителите си и се озовало на път с интензивно движение. Донка Иванова – служителка от близката бензиностанция се втурнала да предотврати злощастен инцидент и спасила детето.

 

За щастие този път не се е стигнало до фатален край. Припомняме, че само в рамките на няколко дни две деца – в Пазарджишко и Пловдивско, бяха прегазени.

Ето и разказа на Силвия Иванова:

 

„Добър ден! Ние сме от София и до вчера бяхме Ваши гости, в хотел, в кв. Черно море! Влизам в тази група, за да изкажа публична благодарност към Ваш местен жител! Дори това е малко!.. Вчера, 25.07. – Неделя, напуснахме хотела, в който бяхме отседнали за няколко дни. Докато аз оправям сметките вътре, а съпруга ми намесва багажа в семейният ни автомобил на паркинга заедно с децата ни, дъщеричката ни, която е едва на 1.5г (скоро проходила) и която „уж“ беше под зоркият поглед на тати, се откъсва от него и се запътва към пътното платно. Точно срещу хотела се намира, бензиностанция Петрол. Дели ги само едно главно пътно платно с луди шофьори.

 

В този момент, служител на бензиностанцията, съзрял дъщеря ми, която вече е достигнала и стъпила на платното. Остава всички коли, които зарежда и се втурва, пресичайки и спирайки всички коли по платното, за да спаси живота на детето ми…… Чуват се само свистене на спирачки, но детето ми е живо и здраво в ръцете на тази жена, която в същото време беше разплакана и също толкова уплашена, колкото и детето ми!

Разбира се, благодарих й лично, но и това е малко! Служителят се казва, Донка Иванова, поне това пишеше на табелката й!

 

Благодаря Ви, Донка! Оставаме Ви задължени за цял живот! Бъдете живи и здрави и благословени цялото Ви семейство!

Вие, рискувахте живота си, за този на детенцето ми!

Прибрахме се живи и здрави от морето, благодарение на Вас!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Почина една от най-обичаните синоптички в България
Next: Виждали ли сте спящия великан: Това е чудо на природата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.