Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Служителка на бензиностанция рискува живота си, за да спаси момиченце
  • Новини

Служителка на бензиностанция рискува живота си, за да спаси момиченце

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
bebebqeikqwkrwqoriw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родители изказаха своята благодарност към служителка на бензиностанция в Несебър, която спасила живота на дъщеричката им.

При напускане на хотела детенцето им се изгубило от погледите на родителите си и се озовало на път с интензивно движение. Донка Иванова – служителка от близката бензиностанция се втурнала да предотврати злощастен инцидент и спасила детето.

 

За щастие този път не се е стигнало до фатален край. Припомняме, че само в рамките на няколко дни две деца – в Пазарджишко и Пловдивско, бяха прегазени.

Ето и разказа на Силвия Иванова:

 

„Добър ден! Ние сме от София и до вчера бяхме Ваши гости, в хотел, в кв. Черно море! Влизам в тази група, за да изкажа публична благодарност към Ваш местен жител! Дори това е малко!.. Вчера, 25.07. – Неделя, напуснахме хотела, в който бяхме отседнали за няколко дни. Докато аз оправям сметките вътре, а съпруга ми намесва багажа в семейният ни автомобил на паркинга заедно с децата ни, дъщеричката ни, която е едва на 1.5г (скоро проходила) и която „уж“ беше под зоркият поглед на тати, се откъсва от него и се запътва към пътното платно. Точно срещу хотела се намира, бензиностанция Петрол. Дели ги само едно главно пътно платно с луди шофьори.

 

В този момент, служител на бензиностанцията, съзрял дъщеря ми, която вече е достигнала и стъпила на платното. Остава всички коли, които зарежда и се втурва, пресичайки и спирайки всички коли по платното, за да спаси живота на детето ми…… Чуват се само свистене на спирачки, но детето ми е живо и здраво в ръцете на тази жена, която в същото време беше разплакана и също толкова уплашена, колкото и детето ми!

Разбира се, благодарих й лично, но и това е малко! Служителят се казва, Донка Иванова, поне това пишеше на табелката й!

 

Благодаря Ви, Донка! Оставаме Ви задължени за цял живот! Бъдете живи и здрави и благословени цялото Ви семейство!

Вие, рискувахте живота си, за този на детенцето ми!

Прибрахме се живи и здрави от морето, благодарение на Вас!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Почина една от най-обичаните синоптички в България
Next: Виждали ли сте спящия великан: Това е чудо на природата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.