Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сепсис убил за часове сценаристката Ема Борисова
  • Новини

Сепсис убил за часове сценаристката Ема Борисова

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
seepsriasirkqkrqkwr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шокиращата вест за смъртта на Ема Борисова разтърси артистичната общност у нас късно във вторник. Сценаристката на комедийния сериал „Съни бийч“ си отиде внезапно след ваканция в Гърция.

 

„Станало и лошо и само след няколко часа починала“ разказа подробности пред най-тиражния столичен седмичник „Уикенд“ източник от Би Ти Ви. Борисова бе едва на 45 години.

 

Емилия или Ема, както я наричат близките ѝ, била в отлично здраве, когато преди близо седмица по-рано тръгнала на почивка в Гърция. Когато обаче се върнала, внезапно се почувствала зле. Приели я в болница и установили сепсис. Как е получен, близките засега не съобщават. Лекарите се оказали безсилни. Сценаристката си отишла само за няколко часа. Това е истински шок за семейството, близките и колегите ѝ, още повече че младата жена имаше и дъщеря, която е ученичка в начален курс на обучение.

 

Първи за трагедията съобщи тв водещият Димитър Павлов. „Светло да ти е. Съжалявам“, написа той на Фейсбук страницата на Борисова късно във вторник срещу сряда.

Андрей Арнаудов, който беше неин работодател, пък разпространи официалното съобщение за трагедията на фирмата си – „Междинна станция“.

 

Преди работата си в „Междинна станция“ Борисова в била в екипа от сценаристи на Слави Трифонов, още докато шоуто му се излъчва по Би Ти Ви.

Ема е родена в София. Завършва средното си образование в Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София. Висшето си образование със степен магистър получава в Университет Виена, Австрия, със специалности публицистика, психология и германистика.

 

Работи като сценарист и редактор на телевизионни предавания, реалити формати, както и сериали:

Съни бийч 2, тв сериал, 2022 Мен не ме мислете, тв сериал, 2022 Човекът, който спря Хитлер, игрален филм (адаптация по едноименния роман), 2021 Животът на Жоро, уеб сериал,

2021 Свобода или смърт, тв историческа драма, 2020 Отдел издирване, тв сериал (сезон 1, епизод 3), 2021 Съни бийч 1, тв сериал, 2020 Фермата, реалити формат, шест сезона, 2015–2016 Истински истории, скриптед реалити, 2 сезона, 2013–2015 Комисията Павлов, вечерно токшоу, 2012 Шоуто на Слави, тв предаване, 2010–2011 Арт Трафик, предаване за култура и изкуство, 2010 Разработване на сценарни сериални проекти за телевизия „Про БГ“, 2010

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско кисело мляко ли ядем? Проверка по бабините методи даде странни резултати
Next: Проф. Рачев с пареща прогноза! Иде библейският мор от над 40 градуса

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.