Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сепсис убил за часове сценаристката Ема Борисова
  • Новини

Сепсис убил за часове сценаристката Ема Борисова

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
seepsriasirkqkrqkwr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шокиращата вест за смъртта на Ема Борисова разтърси артистичната общност у нас късно във вторник. Сценаристката на комедийния сериал „Съни бийч“ си отиде внезапно след ваканция в Гърция.

 

„Станало и лошо и само след няколко часа починала“ разказа подробности пред най-тиражния столичен седмичник „Уикенд“ източник от Би Ти Ви. Борисова бе едва на 45 години.

 

Емилия или Ема, както я наричат близките ѝ, била в отлично здраве, когато преди близо седмица по-рано тръгнала на почивка в Гърция. Когато обаче се върнала, внезапно се почувствала зле. Приели я в болница и установили сепсис. Как е получен, близките засега не съобщават. Лекарите се оказали безсилни. Сценаристката си отишла само за няколко часа. Това е истински шок за семейството, близките и колегите ѝ, още повече че младата жена имаше и дъщеря, която е ученичка в начален курс на обучение.

 

Първи за трагедията съобщи тв водещият Димитър Павлов. „Светло да ти е. Съжалявам“, написа той на Фейсбук страницата на Борисова късно във вторник срещу сряда.

Андрей Арнаудов, който беше неин работодател, пък разпространи официалното съобщение за трагедията на фирмата си – „Междинна станция“.

 

Преди работата си в „Междинна станция“ Борисова в била в екипа от сценаристи на Слави Трифонов, още докато шоуто му се излъчва по Би Ти Ви.

Ема е родена в София. Завършва средното си образование в Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София. Висшето си образование със степен магистър получава в Университет Виена, Австрия, със специалности публицистика, психология и германистика.

 

Работи като сценарист и редактор на телевизионни предавания, реалити формати, както и сериали:

Съни бийч 2, тв сериал, 2022 Мен не ме мислете, тв сериал, 2022 Човекът, който спря Хитлер, игрален филм (адаптация по едноименния роман), 2021 Животът на Жоро, уеб сериал,

2021 Свобода или смърт, тв историческа драма, 2020 Отдел издирване, тв сериал (сезон 1, епизод 3), 2021 Съни бийч 1, тв сериал, 2020 Фермата, реалити формат, шест сезона, 2015–2016 Истински истории, скриптед реалити, 2 сезона, 2013–2015 Комисията Павлов, вечерно токшоу, 2012 Шоуто на Слави, тв предаване, 2010–2011 Арт Трафик, предаване за култура и изкуство, 2010 Разработване на сценарни сериални проекти за телевизия „Про БГ“, 2010

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско кисело мляко ли ядем? Проверка по бабините методи даде странни резултати
Next: Проф. Рачев с пареща прогноза! Иде библейският мор от над 40 градуса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.