Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10-те златни правила на Слави Трифонов, това е истината за него
  • Новини

10-те златни правила на Слави Трифонов, това е истината за него

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
fdgfdhfghghttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Слави Т. Трифонов е известна личност и е познат на всички в България.

От млади до възсрастни знаят затова как шоумена е успял и за продукцията, която е направил.

Шоуменът има много фенове, които следят всичко, което той прави. Такъв е и случая на Михаил Къртев, който в свой пост пише 10-те му златни правила. Според автора на публикацията това е истината за този човек и ценностната му система.

„Шоуменът Слави Трифонов е моя идол. Искам в този материал, да Ви спомена 10-те златни правила, които той си спазва и да Ви дам поглед към ценностната му система. Тези правила той не ги е споделя, а аз съм ги забелязал в многобройните случаи, в които съм го анализирал.

10-те златни правила на Слави Т. Трифонов са следните. Той вярва и се доверява най-вече на:

1. Семейството си. Слави Т. Трифонов има много голямо доверие на най-близките си хора. Споделя многократно, че му е най-близка сестра му. Той често взима съвети от нея. Сестра му се казва Петя Трендафилова.

2. Екипът на Слави Т. Трифонов – „Ку-Ку Бенд“ и всички около тях е част от семейството му. Многократно е споделял, че всички в екипа му са много близко до него и са реална част от хората, които с ръка на сърцето може, да нарече своето семейство.

3. Спортът. Слави Т. Трифонов обича спорта и най-вече фитнеса. Шоумена е имал години, в които е тренирал много здраво и изграждал сериозно количество мускулна маса. Има снимки от този период, които доказват тези думи.

4. Книгите. Слави Т. Трифонов обича много, да чете книги. Многократно е споделял в своето шоу книги, които препоръчва на всички, да намерят и отделят време да разгледат, защото си струват.

5. Приятелите си. През годините Слави Т. Трифонов е имал и има много приятели от влиятелни ни до такива, които са му се доказали и останали в най-близкия му кръг.

6. Медицината. Слави Т. Трифонов винаги се доверява на медицината, когато има проблеми. Най-добрите лекари се грижат за здравете му, което се е подобрило много в последно време, най-вече проблемите с крака, които той получава след падане в банята при турне в град Стара Загора.

 

7. Преценката си. Слави Т. Трифонов има отлична преценка и нюх, която той е доказал във времето и му е помогнала толкова много време шоуто му, да бъде на екран и да бъде винаги актуален.

8. Зрителите. Кратка обосовка: Фразата на Слави Т. Трифонов е следната и описва най-добре доверието му към зрителите: „Заради Вас, заради Вас и само заради Вас.“.

9. Музиката. Слави Т. Трифонов може да пее, но освен това той е и дипломиран висшист музикант, който има много богата култура на тази тема. Доказвал го е многократно в публичните си изяви.

 

10. Стила си. Слави Т. Трифонов има разпознаваем стил, който следва и му носи много успех.

Много успешен и много любим.“, пише фена на Слави Трофнов в публикацията си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо трябва да държим ключовете от колата в хладилника, увити в алуминиево фолио
Next: След рака на гърдата: Нова тежка диагноза порази Маргарита Михнева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.