Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В УМБАЛ Чирков имплантираха изкуствено сърце от най-нова генерация на 37-годишен мъж
  • Новини

В УМБАЛ Чирков имплантираха изкуствено сърце от най-нова генерация на 37-годишен мъж

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
asrasrasgwgwgw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Екипът на проф. Димитър Петков от Университетската болница „Проф. д-р Александър Чирков“ имплантира за първи път изкуствено сърце от най-ново поколение.

Казусът

Младият мъж е с диагноза „дилатативна кардиомиопатия“. Заболяването започва най-често от лявата сърдечна камера, която е и главната помпа на кръвта. Постепенно обхваща дясната камера и двете предсърдия. С напредването на заболяването сърдечният мускул се разширавя и не може да се свива нормално. Кръвта се изпомпва трудно, сърцето отслабва и така се стига до сърдечна недостатъчност. Мъжът е в състояние на крайна форма на сърдечна недостатъчност.

В Университетската болница „Чирков“ постъпва в тежко състояние, задушава се, има сърцебиене и постоянна умора.

Изследванията и прегледите на медиците показват, че помпената функция на сърцето е отслабнала драстично и е между 10% и 15%.

Единственият начин да бъде спасен животът на пациента е трансплантацията на сърце. Проблемът е, че подходящ донор няма. Затова решението на проф. Димитър Петков и екипа му е, докато бъде намерен подходящ донор, да поставят изкуствено сърце, което да подпомага работата на сърдечния орган на болния.

Операцията

Операцията е осъществена от екипа на проф. Димитър Петков. Един от известните ни кардиохирурзи, извършил над 4400 сърдечни операции, избира да постави устройство, което е представител на най-новата генерация при изкуствените сърца – Heart mate III.

Освен, че са иновативни, за тях е характерно, че щадят много повече организма. Пациентите, на които те са поставени, имат много по-дълъг период на преживяване, който, според специалистите, е почти същият като при сърдечната трансплантация.

Както подчертават от болница „Чирков“, българските пациенти са вече напълно равностойни на тези от останалите държави, където от години се имплантират този вид устройства.

Младият мъж се чувства добре след операцията и вече е в листата на чакащите сърдечна трансплантация.

За Heart mate III

Устройството Heart mate III е всъщност подобрена версия на Heart mate II. То е особено подходящо за хора, които са в термалната фаза на сърдечната недостатъчност и за такива, при които трансплантацията на сърце е неподходяща.

Една от промените в този вариант на устройството в сравнение с Heart mate II, е използването на магнитно левитирана помпа. Проектирана е да оптимизира динамиката на течностите и е с по-широки канали на кръвния поток. Задачата й е да намали напрежението и да предотврати тромбоза.

Тук е мястото да припомним, че през 2022 г. екипът на проф. Димитър Петков постави предишния вариант на устройството Heart mate II на 35-годишен мъж.

В Европа Heart mate III е одобрено от 2015 г.

Сърдечните трансплантации у нас
Според официалните данни на здравното министерство чакащите в листата за сърдечна трансплантация към 4 юли 2023 г. са 28 души. От началото на тази година у нас е извършена само една трансплантация на сърце и тя е в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.

По две са осъществени през 2022-а и 2021-а.

Трансплантациите у нас продължават да бъда изключително малко, докато броят на чакащите да получат орган, за да продължат живота си е твърде голям. Проблемите са трупани с години. Сред тях основните са свързани с липсата на донори, но и с факта, че малко болници в страната реагират бързо и адекватно в случаите на мозъчна смърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зaбърквaш в eдин буркaн и зaбрaвяш зa бoлecти, умoрa и тoкcини
Next: Синът на президента стана бизнесмен

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.