Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна ситуация на АМ Хемус, спряха движението
  • Новини

Извънредна ситуация на АМ Хемус, спряха движението

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
henewhsdhsdhsdh.png

Запален кран на АМ „Хемус“ – за това сигнализират пътници, които се придвижват по скоростната отсечка, информира bTV.

Временно е ограничено движението в посока София при км 404 поради аварирал товарен автомобил в аварийна лента, съобщават от АПИ.

 

Шофьорите да се движат с повишено внимание по обходния маршрут: от пътен възел „Повеляново“ по път I-2 Варна – Шумен до пътен възел „Суворово“ на АМ „Хемус“ в посока София.

Движението се регулира от екип на “Пътна полиция”.

Три коли са се ударили на автомагистрала „Тракия”, предаде NOVA. Заради инцидента се е образувало задръстване между 341 и 342 км в посока Бургас.

Временно е ограничено и движението в посока София на магистрала „Хемус“. Камион с вишка е пламнал на автомагистралата. Инцидентът е станал на 404-ия километър, в участъка от Повеляново до Девня.

Огънят е изпепелил превозното средство напълно. На място са аварийни екипи на пожарната, полицията разследва инцидента. По предварителна информация няма пострадали.

Задръстването в района е километрично. Движението в посока София при 404 км на магистралата е ограничено. Шофьорите да се движат с повишено внимание по обходния маршрут: от пътен възел “Повеляново” по път I-2 Варна – Шумен до пътен възел “Суворово” на АМ “Хемус” в посока София. Движението се регулира от екип на “Пътна полиция”, съобщиха от АПИ.

Близо 10 катастрофи с материално щети затрудняват движението към Южното Черноморие и по главния път Бургас – Созопол и на изхода на Бургас в посока Поморие.

Катастрофите са само с материални щети, но са причина за образуването на огромни задръствания. Няма пострадали.

ПТП е имало около Китен, както и при отбивката за парк “Росенец” по пътя Созопол – Бургас.

Пътен инцидент е имало и по пътя Бургас – Варна, малко след “Сарафово”.

От полицията в Бургас посочват като причини за инцидентите движението с несъобразена скорост и неспазването на дистанция. Призовават водачите за повишено внимание.

По-рано в София започна акция за невръчени фишове на нарушителите на пътя. Контролът от столицата до морето е засилен, а движението вече е интензивно.

Не високата скорост, а липсата на достатъчна дистанция се оказва най-честото нарушение по магистралите у нас, казва гл. инспектор Лъчезар Близнаков от “Пътна полиция”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя
Next: Добра новина! Детето, което бе поразено от мълния е будно и контактно

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.