Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес ще ви покажа защо разрязах една ролка от тоалетна хартия наполовина, вие ще направите същото
  • Новини

Днес ще ви покажа защо разрязах една ролка от тоалетна хартия наполовина, вие ще направите същото

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
wrqwasggwgwg.jpg

Трудно е да си представим съвременния живот без тоалетна хартия. Свикнали сме, че където и да сме,  в тоалетната винаги има тоалетна хартия. Независимо дали е хотел, център за отдих, обществена тоалетна в парк, тоалетната хартия е навсякъде.

Въпреки че достъпна тоалетна хартия стана не толкова отдавна. Едва през 1857 г. Джоузеф Гайети пуска на световния пазар производството на мека тоалетна хартия без трески. Но в Китай производството на тоалетна хартия е създадено още през 16 век, но само за императорския двор.

Но се оказва, че използването на тоалетна хартия далеч не се ограничава само до хигиената. Днес ще ви разкажА за друг уникален начин за използване на тоалетна хартия.

Тоалетна хартия в тоалетната

Можете да направите домашен освежител за въздух с помощта на тоалетна хартия. Не е никак трудно, а ефектът ще ви удиви приятно. Освен това този освежител е много икономичен и издръжлив. Всичко, което трябва да направите, е да разрежете ролката хартия наполовина.

Никога повече няма да си купите освежител за въздух. Накиснете отрязаното парче ролка тоалетна хартия в омекотител. Когато изсъхне, поставете на рафт в тоалетната. Този освежител ще даде приятен аромат за дълго време.

Дори когато такъв освежител за въздух престане да излъчва аромат, тази ролка може да се навлажни отново в омекотител. Това решение ще ви спести прилична сума пари. След това можете да използвате такава хартия за избърсване на мебели. Омекотителя за тъкани има антистатичен ефект и прахът няма да седи дълго време върху мебелите. И също ще мирише добре.

Освен това, благодарение на тоалетната хартия, можете да отгледате красив и сочен кресон. Той е много полезен, така че не пропускайте да го отгледате у дома. Всичко, което трябва да направите, е да закупите пакет семена от най-близкия градински магазин или супермаркет близо до дома ви.

Как да отглеждаме кресон на перваза на прозореца? Много просто. Накиснете ролка тоалетна хартия, разполовена във вода. Когато водата се отцеди малко, изсипете семената в руло и поставете на слънчево място. След няколко дни ще забележите, че семената са покълнали. Можете да го оставите така, като понякога мокрите рулото с вода. И ако кълновете покълнат много гъсто, можете да засадите растенията. Само не забравяйте да използвате нова ролка хартия, за да я поддържате чиста.

Тоалетната хартия е много универсален продукт. Може да се използва в различни сфери на живота. Понякога, дори и в най-неочакваните случаи, тоалетната хартия ще дойде на помощ. Използвали ли сте някога тоалетна хартия в необичайни ситуации? Споделете вашите рецепти и методи в коментарите.

Continue Reading

Previous: Отчаяна и сама, преди 6 г. Антония полетя върху релсите, но добри хора я върнаха към живота, днес светът й е за Двама
Next: Аз съм на 47 години – отървах се от 12 кг наднормено тегло, подуване и болка в ставите, пиейки по 1 чаша от това на ден

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.