Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шегите на големите: Докато Ламбо спи в леглото си, Тодор Колев изтипосва мадама до него
  • Новини

Шегите на големите: Докато Ламбо спи в леглото си, Тодор Колев изтипосва мадама до него

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
hyhjgjygytity.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изминаха почти 2 години от деня, в който ни напусна Стефан Данаилов – актьор емблема, който завинаги ще остане такъв. Ламбо, както май всички го наричаха, беше талантлив, красив, харизматичен, бохем, с неподражаемо чувство за хумор, душа на компанията, човек на живота.


Силен, достолепен, изпълващ екрана и театралната сцена. Обичан от нежния пол – Татяна Лолова изпя “А аз съм момиче на Стефан Данаилов…”, но всички жени биха изпълнили вдъхновено и с радост тази песен, припомня 24chasa.bg. Студентите му го боготворяха и почтително го наричаха Мастър. Имаше лидерски характер и беше готов винаги да помогне на всеки, изпаднал в беда.

 

Над 170 роли в киното, театъра, телевизията и радиото е изиграл Стефан Данаилов. Удивително много за 56-годишния му творчески живот. Броим времето от 1963 г., когато 21-годишният студент във ВИТИЗ Стефан се снима във филма “Инспекторът и нощта”, до 2019 г., когато 76-годишният Данаилов игра в пиесата “Артистката” в Народния театър.
Не бива обаче да пропускаме първата му филмова изява. Стефан, или Стьопа, както го наричат близките му, е 12-13-годишен, когато го снимат във филма “Следите остават”.

Въпреки този щастлив дебют на малчугана Стьопа киното ни можеше да остане без Ламбо. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат, съдия или прокурор. След казармата Стефан решава да следва право в Софийския университет.
Разубеждава го актьорът Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова. Той го подготвя за изпитите във ВИТИЗ и младежът влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Смята се, че най-силната роля на Ламбо е Борис I в едноименния филм. Анжел Вагенщайн, сценарист на лентата, признава, че още докато пише сценария, си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел.

На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той беше актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.
“Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан Данаилов. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел”, каза ми операторът Венец Димитров.
Митологизирани в актьорската гилдия са номерата, които си погаждат Ламбо и Тодор Колев.

Ето два от тах, разказани от Тодор на Гергана Михайлова за книгата “Варненското софиянче от Шумен”. Минка, “електронната пушка” Стефан Данаилов, с когото бяхме доста близки, още живееше в Пловдив, играеше от време на време. Всяка сутрин го взимаха за снимки в “На всеки километър” (снимаха около Пловдив).
А вечерите завършвахме по баровете или в “общежитието”, както наричахме общия си дом. Една нощ пак бяхме на бар и Стефан към един часа, след програмата искаше да си тръгне. Стана голяма разправия, бяхме се почерпили и не ни се разделяше. Но той каза, че утре е на снимки, и наистина си тръгна. На компанията й стана много неприятно и аз реших да му свия някакъв номер, демек да го накажа.

По едно време в бара влезе Минка “електронната пушка”, така й казваха заради професията й, “дружеше” главно с чужденци. Тя седна на нашата маса заради Стефан, а той си тръгна. И тогава реших да извърша “злокобното си отмъщение”.
Останахме в бара до пет сутринта, докато го затворят и аз предложих на Минка да я заведа при Стефан. Всички знаеха, че той не си заключваше вратата на стаята, защото сутрин идваха да го будят за снимки, а той спеше като заклан. Имаше опасност, както е заключен, да не чуе.

И аз заведох Минка “електронната пушка” в общежитието, вкарах я в стаята му. Сергей (така се казваше героят на Ламбо в сериала “На всеки километър” – бел. ред.) спеше безпаметно, проснат на леглото. Казах й да се съблече спокойно, да си легне при него и заранта, когато се събуди, “да се опознаят по-добре”.
Както предполагах, така и стана: идват от продукцията, отиват горе и влизат както всеки път, без да чукат. Виждат Стефан в леглото с гола жена до себе си. Той се събужда, обаче не може да си спомни какво е правил вечерта, а най-малко си спомня, че се е прибрал точно с тази жена.

Объркан тръгва на снимки и през целия ден мисли какво точно е станало. Разбира се, сетил се е, че са му скроили номер. Като се върна вечерта, целият театър вече беше научил за случката и всички му говореха да не се прави на ударен, наистина се е прибрал с Минка.
През цялото време той ме гледаше изпитателно, усетил, че съм му вързал тенекията.
Но не като във филма “На всеки километър”…

И още смях с главен герой Ламбо

Първи снимачен ден на “Борис I” (1984). Режисьорът Борислав Шаралиев се обръща към Стефан Данаилов, който играе ролята на княза, и му казва:
Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни тежка и отговорна работа!
Няма да се правя, Шаро. Аз съм си звезда – отговаря Данаилов.


Стефан Данаилов и Иван Григоров стоят до колата на Ламбо след тежък снимачен ден. Приближава красиво момиче и иска автограф от Стефан. Поглежда към Иван и пита:
Този другар не е ли от НЛО?
Моля?
Питам другарят не е ли от състава на група НЛО.
Не е, мойто момиче – пуска чаровна усмивка с лукави нотки Ламбо. – Този другар не е извънземно, той е подземно. Подземно безполезно…

Стефан Данаилов.


На един 3 януари Стефан Данаилов е на лична среща с Тодор Живков за жилищния си проблем. Толкова е притеснен и стресиран, че вместо да каже: “Честита Нова година, другарю Живков”, се изцепва:
Честита Нова година, другарю Тодоре!
След неловко мълчание Първия се засмива и кани актьора да седнат на малка маса пред бюрото му.


Ламбо трудно запаметява текстовете си. В постановката “Тайната вечеря на Дякона Левски” играе ролята на Димитър Общи. Трябва да произнася едни дълги монолози, в които да изреди имената на членовете на революционните комитети. Десетки имена…
По време на спектакъла актьорът се провиква:
Кой казва, че Димитър Общи не може да чете?!
Вади един лист от джоба си и прочита с апломб имената на комитите…


Когато започват снимките на втората част на “Километрите…”, започват и проблемите на Стефан Данаилов с килограмите. Той започва да пази диети.
Снимат в Благоевградско. Веднъж, след като заснемат кадъра със скачането на Велински от моста, сядат да хапнат. Обядът е топъл бял хляб, кашкавал от близката мандра и домати. Всички са гладни и набиват яко, а за да не ги гледа, Ламбо ляга на тревата с гръб към тях и стиска зъби да не се изкуши.
Георги Черкелов (Велински) му подвиква:
Деянов… Сергей… хъшче, вземи, бе, апни, не се мъчи! Рано ти е още…
И му подхвърля парче хляб като на гладно куче.
Познайте дали Ламбо е изял хляба…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търся си мъж, че не се търпи повече. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат
Next: Хороскоп на Павел Глоба за следващата седмица-През тази седмица Девите ще имат нужда от магическа защита

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.