Шегите на големите: Докато Ламбо спи в леглото си, Тодор Колев изтипосва мадама до него

Въпреки този щастлив дебют на малчугана Стьопа киното ни можеше да остане без Ламбо. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат, съдия или прокурор. След казармата Стефан решава да следва право в Софийския университет.
Разубеждава го актьорът Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова. Той го подготвя за изпитите във ВИТИЗ и младежът влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Смята се, че най-силната роля на Ламбо е Борис I в едноименния филм. Анжел Вагенщайн, сценарист на лентата, признава, че още докато пише сценария, си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел.

На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той беше актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.
“Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан Данаилов. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел”, каза ми операторът Венец Димитров.
Митологизирани в актьорската гилдия са номерата, които си погаждат Ламбо и Тодор Колев.

Ето два от тах, разказани от Тодор на Гергана Михайлова за книгата “Варненското софиянче от Шумен”. Минка, “електронната пушка” Стефан Данаилов, с когото бяхме доста близки, още живееше в Пловдив, играеше от време на време. Всяка сутрин го взимаха за снимки в “На всеки километър” (снимаха около Пловдив).
А вечерите завършвахме по баровете или в “общежитието”, както наричахме общия си дом. Една нощ пак бяхме на бар и Стефан към един часа, след програмата искаше да си тръгне. Стана голяма разправия, бяхме се почерпили и не ни се разделяше. Но той каза, че утре е на снимки, и наистина си тръгна. На компанията й стана много неприятно и аз реших да му свия някакъв номер, демек да го накажа.

По едно време в бара влезе Минка “електронната пушка”, така й казваха заради професията й, “дружеше” главно с чужденци. Тя седна на нашата маса заради Стефан, а той си тръгна. И тогава реших да извърша “злокобното си отмъщение”.
Останахме в бара до пет сутринта, докато го затворят и аз предложих на Минка да я заведа при Стефан. Всички знаеха, че той не си заключваше вратата на стаята, защото сутрин идваха да го будят за снимки, а той спеше като заклан. Имаше опасност, както е заключен, да не чуе.

И аз заведох Минка “електронната пушка” в общежитието, вкарах я в стаята му. Сергей (така се казваше героят на Ламбо в сериала “На всеки километър” – бел. ред.) спеше безпаметно, проснат на леглото. Казах й да се съблече спокойно, да си легне при него и заранта, когато се събуди, “да се опознаят по-добре”.
Както предполагах, така и стана: идват от продукцията, отиват горе и влизат както всеки път, без да чукат. Виждат Стефан в леглото с гола жена до себе си. Той се събужда, обаче не може да си спомни какво е правил вечерта, а най-малко си спомня, че се е прибрал точно с тази жена.

Объркан тръгва на снимки и през целия ден мисли какво точно е станало. Разбира се, сетил се е, че са му скроили номер. Като се върна вечерта, целият театър вече беше научил за случката и всички му говореха да не се прави на ударен, наистина се е прибрал с Минка.
През цялото време той ме гледаше изпитателно, усетил, че съм му вързал тенекията.
Но не като във филма “На всеки километър”…

И още смях с главен герой Ламбо

Първи снимачен ден на “Борис I” (1984). Режисьорът Борислав Шаралиев се обръща към Стефан Данаилов, който играе ролята на княза, и му казва:
Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни тежка и отговорна работа!
Няма да се правя, Шаро. Аз съм си звезда – отговаря Данаилов.

Стефан Данаилов и Иван Григоров стоят до колата на Ламбо след тежък снимачен ден. Приближава красиво момиче и иска автограф от Стефан. Поглежда към Иван и пита:
Този другар не е ли от НЛО?
Моля?
Питам другарят не е ли от състава на група НЛО.
Не е, мойто момиче – пуска чаровна усмивка с лукави нотки Ламбо. – Този другар не е извънземно, той е подземно. Подземно безполезно…