Отношението към брака в наши дни доста се е променило. Все повече млади хора избират да съжителстват без брак, смятайки, че за истинско семейство подписът не е важен.
Доколко обаче са наясно с последиците? Прочетете разказа на една отчаяна майка, която споделя с нас горчивия опит на дъщеря си със съжителството без брак:
„Знам, че съм права!
Имам син и дъщеря. Вдовица съм. Баща им дочака внуци, но умря с отворени очи, защото и двете ни деца не пожелаха да вдигнем сватба.
А сме с много роднини, спазваме традициите и смятаме, че бракът е задължителен.
При всеки мой опит да променя решението им получавах насмешки от рода, че това е архаизъм, остаряло разбиране.
Че и без подписа или църквата те се обичат, живеят щастливо и нищо няма да се промени, ако нахраним 50 човека с празнична вечеря в тяхна чест.
За зла беда животът потвърди моята правота по най-ужасния начин.
Една сутрин на вратата ни рано-рано позвъни моята прекрасна дъщеря с куфар в ръка, с пеленаче в количка и тригодишна щерка, хваната за полата й.
– Мамо, ще остана някой и друг ден при теб с децата. Жоро ме изгони, намерил си друга! – избухна в плач тя.
– Как така ще те изгони? Ти да не си куче или котка! Ами тези слънчица, дето му роди… Ще го науча аз него! – заканих се аз. Но после я прегърнах, целунах и няколко дни не говорихме на тази тема.
Тя завърши учителския, но нито един ден не е работила, защото нейният хубостник искаше да има слугиня в богатската си къща в София:
„На мен женски пари не ми трябват! – хвалеше се той. – Искам, като се прибера, да ми е уютно, манджата да ми е домашна, а не като това, дето ям по ресторантите.
Ризите ми да са прани и изгладени, децата – гледани. Печеля достатъчно, за да позволя любимата ми да си къса нервите с първолаци…“
Тайно му звъннах по мобилния телефон.
Питах го как мисли да продължава. Отговори, че сърцето му е широко – сега в него има друга жена. А за децата ще плаща толкова, колкото се полага на разведени родители, и няма претенции към тях. Нека ги гледаме и възпитаваме, да ни радват в старините.
Парите, които ни изпраща по пощата, са точно 200 лв. месечно, и моята пенсия е толкова. Майчинските са никакви. Вече година трудно оцеляваме.
За двете деца отиват страшно много средства, а и моите лекарства са скъпи.
Правих се на горда, но се наложи пак да го потърся.
Каза ми да съм по-кратка, че го „набутвам“. Бил на почивка на някакви острови на края на света и роумингът му излизал скъпо.
Помолих го да дава повече пари за децата. Отряза ме – каза, че няма намерение да ни хрантути, всичко това за него е минало.
Още повече – чака наследник от новата си жена!
Ето това е моята тъжна история. Сега съм на 73 години. Дъщеря ми е като пребита, пречупена, само плаче, гледа в земята…
Сигурна съм, че съжалява, че не ме послуша, когато настоявах за граждански брак.
Той е гаранция ако не за любов до гроб, то поне за ангажименти към потомството. Как ще я караме, не знам.
Но призовавам всички свои връстнички: настоявайте категорично за сватба, особено ако имате дъщери! Те са уязвими.
Тази мода е вредна.
Семейството е истинско, когато се спазват традициите и законите на страната. Как ще растат внучките ни без баща?
Дали ще се намери мъж, който да хареса дъщеря ми с две деца?
Какво дочаках?!
Дано пуста опустее тази западна мода, дошла при нас с демокрацията! Според мен свободното съжителство трябва да се забрани, иначе нацията ни ще се самоунищожи.“