Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България
  • Новини

Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
gegfggrrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ромка, осиновена преди 25 години в Америка, се срещна с биологичните си родители във Видинско.

Биляна Грейвс Бартлет е на 2-годишна възраст, когато е осиновена от американско семейство от дом за деца във Видин. Ромското момиче днес е на 27 години и е сбъднало американската мечта – има 2 деца, любящ съпруг с престижна професия и къща като от корица на списание. За историята на живота си разказва самата тя в социална платформа.

Младата жена заснема своето посещение в България и първата среща с биологичното си семейство и роднини. Събитията в живота ѝ са толкова невероятни, че дори и най-невярващият човек би склонил да признае, че от съдбата си няма как да избягаш – където и да се родиш.

На 16-годишна възраст се събира с настоящия си съпруг – Блейк, който е с 3 години по-голям от нея. Запознават се на среща “на сляпо” и любовта им пламва веднага. Двамата се сгодяват и сключват брак в една и съща година, защото разбират, че очакват първото си дете.

Биляна ражда на 19-годишна възраст син на име Ели Майкъл. Същевременно двамата млади родители учат все още в колеж и завършват успешно, съчетавайки лекциите с грижите за детето. Съпругът ѝ започва добре платена работа, след като се дипломира като инженер по механика от Университета на Мемфис.

5 години по-късно – през 2015-а, двамата построяват своята мечтана къща в Милингтън – град в окръг Шелби, Тенеси, част от столичния район на Мемфис. Биляна заснема в свои видеа безупречния интериор на дома си и всяка стъпка по изграждането му.

Малко след като се нанасят, животът ѝ поднася още един подарък. Тя разбира, че е отново бременна и през 2021 г. се ражда дъщеричката им Емелия Лин. Животът им е низ от щастливи мигове и много пътешествия. Двамата с Блейк обожават да посещават нови дестинации заедно. През всички тези години обаче Биляна копнее да срещне биологичното си семейство.

Осиновителите на Биляна никога не са крили от нея истинския ѝ произход и са ѝ дали възможността да потърси хората, в чието семейство се е родила. За себе си, тя знае единствено, че е взета от България, както и дома за деца, в който е била оставена.

Проучването отнема немалко време, докато един ден намира точните имена на своите майка и баща. Тя се свързва с тях и заедно със съпруга си пристигат в България, за да се срещнат. Придружава ги и осиновителката ѝ, която тя винаги е наричала “най-добрата майка на света”. Биляна има особено силна връзка и със своите американски баба и дядо. Разказва за тях в свой профил в социалните мрежи и ги описва като най-любимите си хора.

Тримата кацат на летище София и хващат автобус от Централна гара до крайдунавския град. Трогателно видео отразява първата среща на автогарата във Видин. Баща ѝ я прегръща сърдечно в момента, в който я вижда. Биологичната ѝ майка я чака в двора на бащината къща.

Ромското семейство води скромен живот на село. Обитават двуетажна стара къща и отглеждат плодове и зеленчуци. Биляна пристъпва през вратата, а майка ѝ плаче с глас, когато я прегръща за първи път, пише bulnews.

Момичето им е донесла албум със свои снимки от дете, които са направени след осиновяването. Не е забравила да вземе и подаръци. Двете с майка ѝ снимат една до друга дланите на ръцете си, за да отбележат приликата, дължаща се на гените. Макар да е изоставена като малко дете, Биляна не таи обида. Тя дори казва, че биологичната ѝ майка я обича наистина много и усеща това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост
Next: Нострадамус предрекъл ударилия България ад

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.