Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери
  • Новини

Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
qgsdgrgttd.png

  • Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
  • Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!
  • Ти, ти и топката, и тримата при директора.
  • Ще изгоня всички и ще работя с останалите.

 

  • Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
  • Тук е написано черно на бяло със зелено.
  • Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.

 

  • Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!
  • Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!
  • Счупеното имущество се удвоява в троен размер…
  • Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
  • Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!
  • Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие…

 

  • Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност…
  • Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!
  • През 1742 година, както си спомняте…
  • Цял час чукам ли чукам, а вие – нито „Ах!“, нито „Ох!“!
  • Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
  • Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет…
  • Не ме гледайте какво говоря!

 

  • Следете мисълта ми там, където я има.
  • Има отсъстващи – виждам ги!
  • Ученикът с дъвката – в коша!
  • Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!
  • Браво, бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая – двама четат, двама спят, влизам после в другата – точно обратното.
  • Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
  • В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
  • Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
  • Подчертайте с кръгче!
  • Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
  • Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
  • Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
  • По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!
  • Ученици, тъй като утре е събота и неделя…

 

  • Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.
  • Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките – мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен…
  • Защо си нарисувал такъв неравен квадрат, бе? Да не си далтонист?
  • И ако някой ще се разболява, да ми се обади предварително.

 

  • Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си… (Учител по математика)
  • Ученици, виждате ли невидимите ъгли на пирамидата?… (Учителка по математика)
  • Това тука е пила – с нея се пили, а това тука е чук – с него се чука… Ама не всичко. (Час по трудово)
  • Ученици, сега ще взема две метални топчета… Едното от желязо, а другото от дърво… (От час по физика в седми клас)
  • Когато човек се задави, може да умре много сериозно. (Учител по биология)
  • Това е масата на масата, която е в покой. (Учителка по физика)
  • Всички да се строят зад шведската стена! (Учител по физкултура)

 

  • Преведете думите, които не знаете! (Учителка по английски)
  • Тази редица има залитания в търсене на околен ръб. (Учителка по математика)
  • Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си. (Учител по литература)
  • Никой да не ми пипа топките! (Учител по физкултура)

 

  • Момичета, събличайте се, аз ей сега идвам! (Учител по физическо)
  • Начертайте две безкрайно дълги прави с дължина 3 метра! (Учител по математика)
  • Следвайте ме, аз ще ви настигна… (Учител по физическо)
  • Ако ти ударя един шамар, ще започнеш да трептиш хармонично… (Учителка по физика)

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си
Next: Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.