Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румънци ревнаха от наш хотел на морето, сравниха го с ада! Управителката: Бяха арогантни
  • Новини

Румънци ревнаха от наш хотел на морето, сравниха го с ада! Управителката: Бяха арогантни

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
bwqtwtstsssss.jpg

Румънски медии публикуват поредица от целенасочени статии срещу българския туризъм. Последната негативна публикация е от 23 юли – 22.30 часа, в онлайн изданието на вестник “Адевърул”, в която румънски туристи се оплакват от ваканцията си в страната ни. Заглавието е “Почивка от ада, пет звезди в България: “Спалното бельо беше изгнило, изгониха ни от хотела през нощта!“. Историята е отразена едностранно, представено е само мнението на туристите без да са потърсени представителите на хотела. Гостите от Румъния са направили своята резервация за хотел на Елените чрез Booking.com.

 

Те са били възхитени от живописните картини и обещанията за луксозно настаняване с включено изхранване и достъп до плажа. Туристите са платили 2 800 леи за три нощувки.

“Нищо от обещаното в Букинг не е на място! Пълна катастрофа, хотелът е в разруха. Аквапаркът изобщо не работи, въпреки че никъде не се споменава, няма снек бар, няма бар на плажа, където да си налееш вода, за да стигнеш до хотела се минава през шубраците, а този хотел, който претендира да е 5 звезди, е максимум 2!“, жалва се във фейсбук страницата “Пътуване в България“ възмутената туристка от Румъния, която е преживяла кошмара.

 

Историята й бързо е забелязана от румънското издание, което продължава разказа на гостенката така: “В стаята, където беше изключително горещо, имах проблем с климатика. Цял ден се оплаквахме, чак вечерта в 19.00 часа някой ни обърна внимание. Отговорът беше, че нищо не може да се направи, да спим на отворен прозорец, че нямат друга стая да ни дадат. Казах, че ние не сме виновни за нередностите на хотела и че не е нормално да се стои при такива условия, а управителят безгрижно ни каза да спим на отворен прозорец, при положение, че стаята е на приземния етаж, без дори комарник”.

 

Но истинските проблеми са започнали, когато туристите са отказали да останат при тези условия и са поискали парите си за настаняването обратно.

“Мениджърът каза да говоря с Booking.com, че само те могат да ни върнат парите или да ни преместят в друг хотел. Докато се опитвах да разреша проблема с Booking по телефона, мениджърът анулира резервацията и на практика ни изгони от хотела! Часът е 01:28 и ние сме на път за Букурещ, защото Booking не може да върне парите веднага, за да можем да си позволим да отидем в друг хотел. Една дума за този хотел и кой го стопанисва: отвратително!“, казва жената, която се събуди с багажа си на улицата и почивката й е провалена.

 

Жената, преминала през това ужасно преживяване, публикува и снимки на старото спално бельо с дупки и пълните с прах и паяци ъгли в 5-звездните стаи. Представителите на сайта за настаняване обещаха, че румънското семейство ще получи парите обратно до 14 дни, но никой няма да може да ги компенсира за унижението, на което са били подложени, и за пътя, който са извървели напразно.

 

Екипът на Bgtourism.bg се свърза с Елисавета Бояджиева, която е комплексен управител на хотела. Ето какво сподели тя за случая: “Румънските туристи пристигнаха през деня и имаха претенции за стаята си. Казах им, че може да предложим на следващия ден вариант за настаняване в друго помещение, защото всички стаи бяха заети. Те отказаха, държаха се арогантно и отправяха заплахи. Искаха веднага да си получат парите. Резервацията им беше анулирана без наказателна нощувка. Относно парите – те по никакъв начин не са ощетени от нас, ще си ги получат от Букинг. С действията си обаче уронват престижа не само на хотела, но и на българския туризъм“.

 

Същото издание, но 5 седмици по-рано – на 18 юни, излиза с публикацията “Почивка в България, кошмар за румънка. От пристигането в хотела – директно на болничното легло”. “Адевърул“ отново споделя историята само на туристката!

 

Ето какво се казва в публикацията: Ваканционният сезон едва е започнал, а първите “истории на ужасите“ вече започват да се появяват. Румънка разказа във Фейсбук какво се е случило в България, където е била на почивка със съпруга си. Кошмарът, през който преминаха, завърши в болницата, след като получиха хранително натравяне. И това в четиризвезден хотел, както става ясно в коментарите. Жената изрази разочарованието си и каза, че не препоръчва тази дестинация за почивка. Тя също казва, че никога повече няма да стъпи там. “Бях на почивка в хотел **** и от там отидох направо в болницата.

 

Лежах в болница за инфекциозни заболявания, съпругът ми имаше по-леки симптоми“, написа Александра в социалните мрежи. “Заключение: гастроентероколит с ехо. Всеки ден храната им беше недостатъчно сготвена, а един ден дори филтрите им за вода не работеха, защото също имаше странен вкус“, каза тя, като посочи, че няма да отиде отново там.

През последните години социалните мрежи и много издания отделят специално внимание на негативни коментари на румънски туристи за ваканцията си в България, медиите сега публикуват и статии за скандала с рибай стека у нас.

 

Скандал в България, след като семейство плати над 300 евро за 3 пържоли във Варна – това пише румънското издание Wall Street, което подробно разказва преекспонираната вече в страната ни история. Никъде в публикацията не се уточнява, че клиентите на заведението са си поръчали рибай стек, а не обикновена пържола.

 

Прави впечатление, че посолството на България излиза с насрещни статии с позитивна информация за страната ни, дават се интервюта, организират се информационни турове за журналисти и се предлага пълна подкрепа на туристите за съдействие при всякакви проблеми, но кампанията срещу родния ни туризъм продължава и не е от това лято, а през последните години. В същото време Гърция, Турция и други държави влагат милиони евро реклама в медиите на румънски пазар, за да може да присъстват повече с позитивни новини.

 

Съседните ни държави привличат румънските туристи и с повече чартъри.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко Вълев с нови подробности за адската катастрофа с негов камион на АМ Тракия
Next: Мощни бури удрят България до часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.