Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Траур и тъга. С огромна болка съобщаваме, че почина голяма звезда. Велика певица ни напусна
  • Новини

Траур и тъга. С огромна болка съобщаваме, че почина голяма звезда. Велика певица ни напусна

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
jaleiiikaaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шиниъд О’Конър почина на 56-годишна възраст след години на битка с психично заболяване, съобщава DailyMail.

„С голяма тъга съобщаваме за смъртта на нашата любима Шиниъд. Семейството и приятелите й са съсипани и поискаха уединение в този много труден момент“, гласи изявлението на семейството, цитирано от The Irish Times.

Ирландската певица стана световна звезда през 1990 г. със сърцераздирателния си кавър на Nothing Compares 2 U на Prince.

По информация на медията преди смъртта си Шиниъд е прекарвала времето си в Ко Роскомън и Лондон.

Тъжната вест идва година след като 17-годишният син на О’Конър Шейн избяга от болница и се самоуби.

В последния си туит певицата публикува снимка на Шейн със следното послание: „Оттогава живея като немъртво нощно създание. Той беше любовта на живота ми, лампата на душата ми“.

Певицата е родена на 9 декември 1966 година в Ирландия. Дебютният ѝ албум The Lion and the Cobra излиза през 1987 г., влизайки в топ 40 в класациите на Обединеното кралство и САЩ. Световноизвестна става през 1990 г., когато се прочува с кавър на Nothing Compares 2 U на Prince.

Певицата е ръкоположена и за свещеник. Споделя за силния си интерес към религиите и критикува Католическата църква и Ватикана заради скандалите със сексуално насилие над деца.

През 2012 година самата Шиниъд сподели, че е направила опит за самоубийство, като е приела свръхдоза хапчета. Тя призна и за още 2 опита да сложи край на живота си, докато е била женена за Бари Херидж.

Освен починалия ѝ син, певицата има още 3 деца.

През 2018 година Шиниъд О’Конър приема исляма и смени името си на Шухада Садакат.

По-рано тази година певицата спечели награда за класически ирландски албум на музикалните награди RTÉ Choice.

Музиката ѝ беше обичана по цял свят и талантът ѝ беше безподобен и извън сравнение“, написа ирландският премиер Лео Варадкар в Twitter.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пих вoдa c мeд и лимoн цялa гoдинa. И eтo кaквo се cлучи
Next: Зрелище насред лятото: Сняг заваля в България

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.