Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Траур и тъга. С огромна болка съобщаваме, че почина голяма звезда. Велика певица ни напусна
  • Новини

Траур и тъга. С огромна болка съобщаваме, че почина голяма звезда. Велика певица ни напусна

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
jaleiiikaaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шиниъд О’Конър почина на 56-годишна възраст след години на битка с психично заболяване, съобщава DailyMail.

„С голяма тъга съобщаваме за смъртта на нашата любима Шиниъд. Семейството и приятелите й са съсипани и поискаха уединение в този много труден момент“, гласи изявлението на семейството, цитирано от The Irish Times.

Ирландската певица стана световна звезда през 1990 г. със сърцераздирателния си кавър на Nothing Compares 2 U на Prince.

По информация на медията преди смъртта си Шиниъд е прекарвала времето си в Ко Роскомън и Лондон.

Тъжната вест идва година след като 17-годишният син на О’Конър Шейн избяга от болница и се самоуби.

В последния си туит певицата публикува снимка на Шейн със следното послание: „Оттогава живея като немъртво нощно създание. Той беше любовта на живота ми, лампата на душата ми“.

Певицата е родена на 9 декември 1966 година в Ирландия. Дебютният ѝ албум The Lion and the Cobra излиза през 1987 г., влизайки в топ 40 в класациите на Обединеното кралство и САЩ. Световноизвестна става през 1990 г., когато се прочува с кавър на Nothing Compares 2 U на Prince.

Певицата е ръкоположена и за свещеник. Споделя за силния си интерес към религиите и критикува Католическата църква и Ватикана заради скандалите със сексуално насилие над деца.

През 2012 година самата Шиниъд сподели, че е направила опит за самоубийство, като е приела свръхдоза хапчета. Тя призна и за още 2 опита да сложи край на живота си, докато е била женена за Бари Херидж.

Освен починалия ѝ син, певицата има още 3 деца.

През 2018 година Шиниъд О’Конър приема исляма и смени името си на Шухада Садакат.

По-рано тази година певицата спечели награда за класически ирландски албум на музикалните награди RTÉ Choice.

Музиката ѝ беше обичана по цял свят и талантът ѝ беше безподобен и извън сравнение“, написа ирландският премиер Лео Варадкар в Twitter.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пих вoдa c мeд и лимoн цялa гoдинa. И eтo кaквo се cлучи
Next: Зрелище насред лятото: Сняг заваля в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.