Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съселяни на Пламен Пържолата разкриха какъв бизнес върти в Нидерландия
  • Новини

Съселяни на Пламен Пържолата разкриха какъв бизнес върти в Нидерландия

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
jivemmiiisekee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мъжът, придобил бърза популярност след като плати близо 500 лева за телешки стек, казва, че е готов да съди ресторантьорите в отговор на тяхната закана да търсят правата си в съда.

След като стана известен с клипа за стековете за близо 500 лева, Пламен е в родното си село Беломорци. Тук срещу около два лева за бройка, хапва кюфтета от местната скара. Остава доволен – сочни са, имат и гъбен сос.

Пламен живее и работи в Нидерландия и казва, че винаги е обичал да се храни в хубави заведения.

„Винаги обичам да ям сред лукс, на всякакви ресторанти съм бил, но такова нещо не съм срещал – за три пържоли“, споделя мъжът пред bTV.

След видеото от ресторанта Пламен казва, че е станал известен, като непрекъснато обсъждане на случката му тежи на него и семейството му.

„Всеки иска да се снима с мен, казват ми Пържолата. И малки, и големи деца идват. За десет дни отидохме до Слънчев бряг, за да си починем, но не стана. Всеки един говори за това, навсякъде“, споделя Пламен, който сам решава да заснеме куриозната ситуация и да я публикува в интернет пространството.

Той е учуден и обиден от намеренията на ресторантьорите да го съдят, защото не е имал лоши намерения.

„Не съм направил нищо на заведението – нещо да счупя или да не съм платил сметки, да съм обиждал. Просто ми стана интересно – защо трябваше да плащам тази сметка. Не очаквах такава голяма сума да е. Цяла Европа вече за мен говори, не мога да спя“, казва мъжът. Приятелите му го подкрепят.

„Той не реагира нещо грешно, просто искаше да знае защо е платил тази сума, която за него не е проблем, най-културно си плати пържолата“, казва Кристиян Кирилов.

Сега Пламен казва, че и той е готов да заведе дело и да търси правата си в съда.

Луди пари вади Пламен Христов, придобил популярност с клипа от Варна, в който плаща сметка от 650 лв., след като ял пържоли.

Мъжът върти бизнес в Нидерландия. Негови съселяни споделиха пред „Галерия“, че знаят за марихуана, но не и подробности дали става въпрос за легален бизнес, или нещо извън закона.

Пламен искал малко популярност в социалните мрежи, казват те.

Интересното е, че успя да я получи. Само в първите дни клипчето от ресторанта във Варна навъртя над 1 милион гледания.

Преглед на снимките в профила му, показва че семейството му има висок стандарт на живот и определено обича да го демонстрира. Снима се по баровски ресторанти, а на една от снимките член на фамилията размахва чудовищна пачка с евро. Самият Пламен пък се хвали с огромна бяла лимузина пред къщата си.

Има и клип, на който баровеца се разчувства от живо изпълнение на Райна, скача до чалга звездата и започва да я замерва с банкноти по 20 лв.

Всъщност и на самото скаандално видео от ресторанта с пържолите мъжът от Беломорци не изглежда особено притеснен от сметката, като дори оставя бакшиш на сервитьорката.

Къщата му в търговищкото село е огромна. Пламен пуска гордо снимки от имота, който е с надпис: „Semeystvo jive mi se” Самият профил на тузаря ром е с гръмкото име “Jivei jivei”.

Пламен с удоволствие споделя всички майтапи в мрежата, родени покрай случката с пържолите.

Той се похвали още, че за 650 лв. организирал маса с печено агънце, на която хапнали и пийнали близо 30 души от селото му.

Клипът на Пламен разпали дебат за цените по морето. Мнозина разкритикуваха ресторанта във Варна. Редица прочути шефове пък обясниха, че подобни стекове струват дори повече. И просто клиентите трябва да четат внимателно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенка ревна: Пържолите за 500 лв. пасти да ядат, вижте колко ми взеха за кана с вода
Next: Сняг заваля на това място в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.