Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван откри бележка на арабски в леглото на детето си и изтръпна от ужас
  • Новини

Иван откри бележка на арабски в леглото на детето си и изтръпна от ужас

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
beqwgqgqgss.png

Всеки родител иска само най-доброто за детето си. Мнозина обаче не могат да го подсигурят.

Именно в такава ситуация изпаднал и Иван.

Преди време той и жена му се сдобили с първата си рожба. Тъй като нямали много пари решили да купят креватче за момчето им от сайт за вече употребявани вещи.

Легълцето за малкия пристигнало. Изглеждало супер – било запазено и имало хубав матрак.

Бебокът преспал в него една нощ, а на следващия ден Иван тръгнал да сменя отново чаршафите му. Но щом повдигнал матрака намерил сгъната бележка под него, която явно била оставена от предишните собственици.

„Ужасих се! Отворих бележката, а вътре пишеше нещо на арабски език. Не го разбирам, затова моля ви спешно ми помогнете! Какво да правя? Да го изхвърля ли?“, с този апел се обърна към потребителите в социалната мрежа.

Отговорът на един мъж шокира всички.

„Това е талисман, написан на арабски. В никакъв случай не го изхвърляйте! Той носи само добро! Написан е от предишните собственици с цел бебето им да е спокойно, да не плаче и да расте здраво и щастливо.

Но за нищо на света не го изхвърляйте, защото ако се отървете от него може да си навлечете проблеми“, споделя мъжът, разчел бележката.

Той сподели и история от личния му живот, която е преобърнала целия му свят.

„В ранна детска възраст се преместихме в стара двуетажна къща. В коридора точно зад закачалката имаше същия лист хартия. Мама не го хареса и реши да го изхвърли в кофата на двора. Веднага след това обаче почнаха да се случват куп неприятности у дома.

Няколко дни след това мама реши да прерови кофата за боклук и да върне листа с арабско заклинание у дома. Сложи я на същото място и нещата у дома се нормализираха, че и дори потръгнаха в неочаквано добри насоки“, разгазва мъжът, превел бележката на притеснения баща.

В крайна сметка Иван и жена му решили да запазят бележката под леглото на бебето.

„Малкият бе най-спокойното бебе на света. Порасна здрав и е много щастлив и енергичен.

Трябва да призная, че два дни след като купихме креватчето с арабското заклинание в него аз си намерих много добра и високо платена работа. У дома всичко потръгна!

Сега сме по-щастливи от всякога! Безкрайно благодарен съм на хората, написали тази арабска бележка“, разказва сега Иван.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока шега на Съдбата: Чаровната усмивка на това бебе се оказа симптом на нелечима болест
Next: Странно явление се наблюдава в части от Черноморието ни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.