Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптици бият аларма: Идват градушки и мъртво вълнение
  • Новини

Синоптици бият аларма: Идват градушки и мъртво вълнение

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
synernndfndnfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Силен вятър, градушки, гръмотевични бури и мъртви вълнения по морето ни заливат! За това алармира пред “България Днес” синоптикът Петър Янков.

Леденият град ще се изсипва основно върху Северозапада. Мощните гръмотевични бури, които шокираха Италия, Хърватска и Сърбия с рекордно големи късове, изпочупили коли и прозорци, достигат България. Хубавата новина е, че ледените парчета няма да бъдат близо половин килограм и с големина от над 15 см.

“Тези ледени късове, които се наблюдават по крайбрежието на Адриатическо море, ще отсъстват при градушките у нас.

Стара планина възпира и отслабва влиянието на тези процеси. Но въпреки това има условия за градушка и унищожаване на селскостопанска продукция. Вятърът забавя развитието на мощните купесто-дъждовни облаци и те се проявяват с една-две степени по-малко, отколкото в Италия, Хърватия и Сърбия”, обясни Янков, който подготвя стартирането от есента на първия роден метеорологичен телевизионен канал Метео ТВ.

Синоптикът е категоричен, че паралелното захлаждане с около 10 градуса ще бъде в рамките на четвъртък и няма да достигне Гърция.

“Още от петък започва постепенно повишение на температурите – тогава ще бъдат от 29 до 35 градуса, а в събота още повече. Задушно време ще бъде и на морето в сходен диапазон на живака.

До следващата сряда градусите ще варират от 32 до 38″, обясни синоптикът и акцентира върху мъртвите вълнения, които ще се появят на родното Черноморие този уикенд със съвет плажуващите да бъдат изключително внимателни.

От идния четвъртък се задава период от ново захлаждане от няколко дни с превалявания главно в петък. Очакваните гръмотевични бури ще бъдат отново най-вече в Северна България”, каза още той.

“По-заможните земеделски производители вече са разпънали специални противоградни мрежи върху по-големите площи. На колите да се слагат одеяла и всякакви покривала, които да се захванат по-здраво за вратите. Да се слушат последните прогнози.”

Този съвет за предпазване от ледените късове от небето даде Петър Янков.

Наред с познатите мрежи стопаните прибягват нерядко и до ламарини или картони, които нареждат върху предварително забити близо един до друг колове около насажденията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сватбеният подарък на Еда Едже накара България и Турция да й завидят
Next: Дойдоха за мен в дома ми, познайте какво става снощи, алармира мъжът с пържолите за 500 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.