Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка
  • Новини

Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
slqisaovaskksar.png

Актьорът Камен Воденичаров спасил в труден момент Слави Трифонов, когато получил паникатака. Затова сподели самият той, признавайки за приятелството си с гологлавия шоумен.

Случката се разиграва преди време на път към Бургас, където двамата имат участие. Пътуват безпроблемно с „БМВ“-то на Камен, когато Слави получава внезапно силно сърцебиене и обявява, че умира.

Воденичаров реагирал хладнокръвно – спира колата и моли Трифонов просто да се разходи, дишайки. Камен успокоява Слави, че няма да умре, но след настояването на Дългия, че до кончината му остават броени минути, Воденичаров подкарва към болницата в Бургас.

В крайна сметка всичко се размина с паникатака.

“Слави има особено отношение към здравето си. Щом реши, че леко го е клъвнал щъркелът, вече край. Каза, че умира. Накарах го да излезе навън да подиша малко въздух. Но му обясних, че е по-добре да отидем до Бургас, ако иска да умира, поне да е в болница, така щеше да е по-добре”, с чувство за хумор коментира критичната ситуация с днешна дата Камен Во, пише “Уикенд”.

Водещият в телевизията на Слави е категоричен, че Трифонов е един от малкото му истински приятели, въпреки че са се карали много пъти.

“Останаха ми най-истинските приятели. С тях драмите са изживени, простени. Много важно е да можеш да простиш, защото никой от нас не е идеален“, казва Воденичаров. Още от самото начало той е изяснил в разговор с Дългия, че с радост би се включил в телевизията му, но не и в партията му.

“Мисля, че Слави ме разбра. Като цяло конструкцията на българския политически живот след 1989 г. остана по-близо до онази партийна номенклатурна ченгеджийска структура и система, която си има свой собствен интерес. Не е толкова чиста и с намерение да се представят отделни групи от хора. Затова не искам да участвам в партии”, обяснява мотивите си пред Дългия Воденичаров.

В момента Камен Воденичаров се чувства добре и е в лятната си отпуска. Той също се оплаква от здравословни проблеми, свързани с гастрита му. Забелязал обаче, че когато е в чужбина и яде качествена храна, стомахът му не създава ядове. От години Воденичаров не дава интервюта, освен ако не са на политически или обществени теми.

“Абонат съм на жълтата преса от години, непрекъснато се пише за някакви измислени драми и скандали с мен. Напоследък съзнателно започнах да избягвам да показвам в социалните мрежи мои лични снимки и мисли, защото ги тълкуват с небивалици”, обяснява актьорът, който не спира да работи и през лятото.

“Непрекъснато съм фокусиран върху това, което правя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една долче вита среда. Но сега и животът е по-различен”, казва Камен Во. И е категоричен, че никога не е искал да емигрира, макар, че обожава Барселона и много искал да живее там.

“Исках да си купя жилище в Барселона и лятото да ходя, но не успях да събера парите”, чистосърдечно признава талантливият Камен Воденичаров.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в София: Млади хора на 18 и 26 години скочиха от блок в Люлин
Next: Почина легендарен българин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.