Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я жената на касапина Георги от Стара Загора
  • Новини

Ето я жената на касапина Георги от Стара Загора

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
asgdgdgergerge.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Касапинът Георги Николаев Георгиев от Стара Загора, който наряза с макетен нож 18-годишната Дебора, е женен за сервитьорка, научи „Ретро“. Официалната съпруга на 26-годишния татуиран изверг, който отново бе тикнат в ареста, се казва Криси Георгиева.

Двамата са заедно повече от 5 години. Сгодили са се на 12 септември 2018 г. Малко по-късно са вдигнали сватба, а на 11 юни 2019 г. се ражда и първородната им дъщеря Никол. Момиченцето скоро е навършило 4 години. От социалните мрежи на съпругата на Георги става ясно, че преди години е била сервитьорка и е работила в една от дискотеките, в които той е бил охранител.

В момента тя се занимава с рисуване и продава творбите си във фейсбук групи. Криси не е коментирала публично зверството, причинено от мъжа ѝ. Не е ясно дали тя изобщо е знаела за паралелните му интимни отношения с жертвата Дебора.

Оказва се, че насилникът Георги, извършил зверството с Дебора, е бивш джудист и в ученическите си години е имал и отличия от състезания в бойния спорт. 26-годишният Николаев живее в къща в близкото до Стара Загора село Братя Кунчеви заедно с родителите си. Баща му Николай имал собствена ферма за животни, като отглеждал най-вече коне.

В селото бил известен с прякора Пържолата. Майката на насилника пък работела в селската поща. До момента и те не са коментирали случая, а къщата им в Братя Кунчеви била постоянно под ключ.Жестоко пострадалата 18-годишна Дебора наесен трябва да бъде ученичка в XII клас. Преди инцидента трепетите около абитуриентския бал вече вълнували нея и съученичките ѝ. Тя е сред изявените възпитаници на Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Стара Загора. От профилите ѝ в социалните мрежи става ясно, че обича да се снима, да танцува и е талантлива певица.

В платформата за видеосподеляне Тик-Ток редовно е качвала свои клипове, на които пее известни попфолк парчета. Те са гледани по повече от 50 хиляди пъти и комплименти към Дебора, че има невероятен глас и талант, не липсват.

Преди да се запознае с насилника Георги, 18-годишната ученичка е имала друг сериозен приятел. С него успели да запазят приятелски отношения след края на връзката им и единствено на него тя споделяла, че с Георги имали проблеми и отношенията им напоследък били обтегнати. Бившият приятел на Дебора също е дал показания пред разследващите. Основният мотив за престъплението, извършено от касапина, е ревност.

Преди да извърши варварското посегателство срещу момичето, Георги е имал оше две съдебни наказания за побои.

Първото е приключило само с административно наказание, а второто, от януари тази година – с пробация, отново за нанасяне на телесна повреда. Покрай присъдите му стана ясно, че той е упражнявал професията на охранител в нощни клубове противозаконно, тъй като осъждани лица нямат право да практикуват. Бившата „Мис Стара Загора“ Божидара Овчарова пък разкри в социалните мрежи, че Георги бил от най-големите колекционери на голи снимки на момичета от града с цел компромати.

Криси Георгиева – официалната съпруга на изверга Георги


Касапинът Георги с жена си Криси


Бащата на обвиняемия – Николай Стоянов, известен като Пържолата


Николай Стоянов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гърция осигури нещо невероятно на хората, които са принудени да избягат от пожарите в страната
Next: Гълъб Донев отвърна на Денков и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.