Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отказа едни 40 000 евро, мистерия с напускането на Сашо Кадиев от БТВ
  • Новини

Отказа едни 40 000 евро, мистерия с напускането на Сашо Кадиев от БТВ

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
qwtqworasrasmss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сашо Кадиев приключи кариерата си на телевизионен водещ след 12 години в ефира на БТВ, където заедно с Деси Стоянова бяха лицата на „Преди обед“.

 

В този период той стана една от най-коментираните личности в интернет.

Любопитното е, че актьорът сам призна, че четейки за себе си в мрежата, много пъти виждал, че го наричат лигльо.

 

„Хората очакват от мен да съм забавен и да се лигавя. Чета всички коментари.

Това очакват хората. Аз съм един лигльо, разбра ли, Деси? Ще се лигавите ли без мен, хейтърчета?“, каза той с усмивка в последния си ефир.

 

След това обаче разказа трогателна история, с която доказа, че е всичко друго, но не и лигльо.

Тя произлезе след откровения му разказ пред Деси Стоянова на какво го е научил покойният му баща Жорж Кадиев.

Той си е отишъл от този свят след първия сезон на Сашо в „Преди обед“ – през лятото на 2012 г.

 

„Татко ме научи на много неща. Научи ме на хубава музика.

Той ми показа първите книги в живота, научи ме на това, че един мъж не че трябва да бъде силен и да не плаче.

Напротив – че един мъж трябва да бъде чувствителен като човек, но трябва да държи на думата си, което аз не практикувам много успешно.

 

Научил ме е, че трябва да бъда над нещата, да не бъда дребнав.

Той не беше дребнав.

Да бъда великодушен, да мога да прощавам на хората, да не се гневя за дреболии и да бъда наистина открит към хората. Да бъда добър човек.

Учеше ме на това, че трябва да си върша работата, че не трябва да взимам пари от хора, без да съм свършил работа за това.

Той държеше много на това да не получавам подаръци“, разказа през сълзи Кадиев.

В този момент Деси го накара да разкаже една история, която той й е споделил. Оказа се, че Сашо е отказал огромна сума като подарък именно заради завета на баща си.

 

„Скоро едни много близки мои семейни приятели искаха да ми подарят 40 000 евро.

Просто ставаше дума за един имот техен, който те искаха да ми дадат на много ниска цена, но аз отказах да го взема, защото не ми хареса.

След това те ми казаха, че в такъв случай ще продадат имота и 40 00 евро от тях са решили да ми ги подарят, за да мога с тях, да кажем, да стартирам, да си купя жилище.

И аз първоначално много се зарадвах.

Те не са ми роднини тези хора.

Правят го защото мъжа в семейството, да не му казвам името, много ме обича от малък.

Той ме познава, като баща ми е. Той е набор на татко и е баща на мой съученик от гимназията, най-добрият ми приятел от онези години.

И просто винаги ме е гледал като негов син.

 

И каза: „Сашко, искам да ти помогна, чувствам те много близък, искам да ти помогна“.

Аз много се зарадвах, но после се сетих за баща си.

Те продадоха апартамента, чухме се с приятеля ми, той ми каза: „Другата седмица ще ти дам парите“.

И аз си пътувах в колата няксъде из страната, слушах си музика и тогава баща ми сякаш някакси ми се яви все едно в главата и ми каза:

 

„Сашко, в този живот няма да взимаш нищо даром, моето момче.

Всичко, което ще получиш, ще си го изработиш.

Няма да взимаш пари или блага от хора, независимо дали са ти роднини или приятели наготово“.

И аз като го чух това нещо от баща ми, се обадих на моя приятел и казах:

„Благодаря ти, няма да взема тези пари“, сподели 39-годишният актьор и досегашен водещ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филип Буков с потресаващо признание за обезобразеното момиче, показа нещо много лично
Next: Ад ще се настани над България през втората половина на месеца

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.