Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отказа едни 40 000 евро, мистерия с напускането на Сашо Кадиев от БТВ
  • Новини

Отказа едни 40 000 евро, мистерия с напускането на Сашо Кадиев от БТВ

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
qwtqworasrasmss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сашо Кадиев приключи кариерата си на телевизионен водещ след 12 години в ефира на БТВ, където заедно с Деси Стоянова бяха лицата на „Преди обед“.

 

В този период той стана една от най-коментираните личности в интернет.

Любопитното е, че актьорът сам призна, че четейки за себе си в мрежата, много пъти виждал, че го наричат лигльо.

 

„Хората очакват от мен да съм забавен и да се лигавя. Чета всички коментари.

Това очакват хората. Аз съм един лигльо, разбра ли, Деси? Ще се лигавите ли без мен, хейтърчета?“, каза той с усмивка в последния си ефир.

 

След това обаче разказа трогателна история, с която доказа, че е всичко друго, но не и лигльо.

Тя произлезе след откровения му разказ пред Деси Стоянова на какво го е научил покойният му баща Жорж Кадиев.

Той си е отишъл от този свят след първия сезон на Сашо в „Преди обед“ – през лятото на 2012 г.

 

„Татко ме научи на много неща. Научи ме на хубава музика.

Той ми показа първите книги в живота, научи ме на това, че един мъж не че трябва да бъде силен и да не плаче.

Напротив – че един мъж трябва да бъде чувствителен като човек, но трябва да държи на думата си, което аз не практикувам много успешно.

 

Научил ме е, че трябва да бъда над нещата, да не бъда дребнав.

Той не беше дребнав.

Да бъда великодушен, да мога да прощавам на хората, да не се гневя за дреболии и да бъда наистина открит към хората. Да бъда добър човек.

Учеше ме на това, че трябва да си върша работата, че не трябва да взимам пари от хора, без да съм свършил работа за това.

Той държеше много на това да не получавам подаръци“, разказа през сълзи Кадиев.

В този момент Деси го накара да разкаже една история, която той й е споделил. Оказа се, че Сашо е отказал огромна сума като подарък именно заради завета на баща си.

 

„Скоро едни много близки мои семейни приятели искаха да ми подарят 40 000 евро.

Просто ставаше дума за един имот техен, който те искаха да ми дадат на много ниска цена, но аз отказах да го взема, защото не ми хареса.

След това те ми казаха, че в такъв случай ще продадат имота и 40 00 евро от тях са решили да ми ги подарят, за да мога с тях, да кажем, да стартирам, да си купя жилище.

И аз първоначално много се зарадвах.

Те не са ми роднини тези хора.

Правят го защото мъжа в семейството, да не му казвам името, много ме обича от малък.

Той ме познава, като баща ми е. Той е набор на татко и е баща на мой съученик от гимназията, най-добрият ми приятел от онези години.

И просто винаги ме е гледал като негов син.

 

И каза: „Сашко, искам да ти помогна, чувствам те много близък, искам да ти помогна“.

Аз много се зарадвах, но после се сетих за баща си.

Те продадоха апартамента, чухме се с приятеля ми, той ми каза: „Другата седмица ще ти дам парите“.

И аз си пътувах в колата няксъде из страната, слушах си музика и тогава баща ми сякаш някакси ми се яви все едно в главата и ми каза:

 

„Сашко, в този живот няма да взимаш нищо даром, моето момче.

Всичко, което ще получиш, ще си го изработиш.

Няма да взимаш пари или блага от хора, независимо дали са ти роднини или приятели наготово“.

И аз като го чух това нещо от баща ми, се обадих на моя приятел и казах:

„Благодаря ти, няма да взема тези пари“, сподели 39-годишният актьор и досегашен водещ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филип Буков с потресаващо признание за обезобразеното момиче, показа нещо много лично
Next: Ад ще се настани над България през втората половина на месеца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.