Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише (ГОТИН ВИЦ)
  • Новини

Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише (ГОТИН ВИЦ)

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
gazzvoevoaksgkas.png

-Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише…..Нещо не съм наред със стомаха.

Без въобще да го прегледа, докторът му подава някаква рецепта. След седмица се появява същият пациент и задъхано долага:

– Изпълних съвсем съвестно рецептата. Помагат тези хапчета,докторе,помагат! Но частично. Сега като пръдна, пак никакъв шум не се чува, но пък как мирише само!!! Насълзяват ми се очите.
-Ясно!!! – силно крещи докторът срещу него – обонянието оправихме, сега се заемаме със слуха!!!

? ? ?

Попитали един луд:
– Ти имаш ли майка?
– Немам.
– Кво стана с нея?
– Сгази я багер.
– Ти имаш ли баща?
– Немам.
– Кво стана с него?
– Сгази го багер.
– Ти сестра имаш ли?
– Немам.
– Кво стана с нея?
– Сгази я багер.
– Ти кво имаш бе???
– Багер!

? ? ?

Майстор поправял пералнята на хубавица. След много мъки и пъшкане се изправил и решил, че е готов и е време за плащане. Мадамата решила да мине тънко и рекла:
– Да ти дам пет лева или да си сваля гащите?
Майстора се почесал по главата и рекъл:
– А бе дай пет лева, че гащите може да не ми станат.

? ? ?

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот… Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
– Ама аз съм психолог, не врачка!
– Абе сто кинта са това, я опитай.

– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било.
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още стотачка.

– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
– Правилно, ето ти още сто лева…

– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!

? ? ?

Учителката казала в часа по литература:
– Деца за домашно искам да напишете изречение с думата следователно.
На другия ден Марийка почнала да чете:

– Дядо свири на цигулка, баба свири на пиано,
на мене ми купиха китара, следователно сме музикално семейство.
Петърчо разказъл:
– Дядо стана една сутрин, приготви си въдицата, взе си стръв и тръгна за
реката, следователно дядо е рибар.

Иванчо разказал своята история:
– Късна пролет, всичко е зелено. В единия край на нашия двор се прозява
магарето ни Марко. От другия край се задава нашата баба. Под мишницата
си носи вестник „New York Times“. Баба не знае английски – следователно
излиза от тоалетната.

? ? ?

Мъж отива на командировка, връща се след една седмица през ноща и що да види – в спалнята двама души във леглото… Хванал той една бухалка и бой, бой, пребил ги. След малко жена му влиза през вратата и му вика:
– Свекъра и свекървата дойдоха на гости…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва ли децата да се водят на погребения? Мнението на психолози и свещеници
Next: Официално! Синият, но и златният талон отиват в историята от понеделник

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.