Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише (ГОТИН ВИЦ)
  • Новини

Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише (ГОТИН ВИЦ)

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
gazzvoevoaksgkas.png

-Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише…..Нещо не съм наред със стомаха.

Без въобще да го прегледа, докторът му подава някаква рецепта. След седмица се появява същият пациент и задъхано долага:

– Изпълних съвсем съвестно рецептата. Помагат тези хапчета,докторе,помагат! Но частично. Сега като пръдна, пак никакъв шум не се чува, но пък как мирише само!!! Насълзяват ми се очите.
-Ясно!!! – силно крещи докторът срещу него – обонянието оправихме, сега се заемаме със слуха!!!

? ? ?

Попитали един луд:
– Ти имаш ли майка?
– Немам.
– Кво стана с нея?
– Сгази я багер.
– Ти имаш ли баща?
– Немам.
– Кво стана с него?
– Сгази го багер.
– Ти сестра имаш ли?
– Немам.
– Кво стана с нея?
– Сгази я багер.
– Ти кво имаш бе???
– Багер!

? ? ?

Майстор поправял пералнята на хубавица. След много мъки и пъшкане се изправил и решил, че е готов и е време за плащане. Мадамата решила да мине тънко и рекла:
– Да ти дам пет лева или да си сваля гащите?
Майстора се почесал по главата и рекъл:
– А бе дай пет лева, че гащите може да не ми станат.

? ? ?

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот… Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
– Ама аз съм психолог, не врачка!
– Абе сто кинта са това, я опитай.

– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било.
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още стотачка.

– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
– Правилно, ето ти още сто лева…

– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!

? ? ?

Учителката казала в часа по литература:
– Деца за домашно искам да напишете изречение с думата следователно.
На другия ден Марийка почнала да чете:

– Дядо свири на цигулка, баба свири на пиано,
на мене ми купиха китара, следователно сме музикално семейство.
Петърчо разказъл:
– Дядо стана една сутрин, приготви си въдицата, взе си стръв и тръгна за
реката, следователно дядо е рибар.

Иванчо разказал своята история:
– Късна пролет, всичко е зелено. В единия край на нашия двор се прозява
магарето ни Марко. От другия край се задава нашата баба. Под мишницата
си носи вестник „New York Times“. Баба не знае английски – следователно
излиза от тоалетната.

? ? ?

Мъж отива на командировка, връща се след една седмица през ноща и що да види – в спалнята двама души във леглото… Хванал той една бухалка и бой, бой, пребил ги. След малко жена му влиза през вратата и му вика:
– Свекъра и свекървата дойдоха на гости…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва ли децата да се водят на погребения? Мнението на психолози и свещеници
Next: Официално! Синият, но и златният талон отиват в историята от понеделник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.