Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съсипана от мъка майка отишла на гроба на сина си. Тогава получила знак свише
  • Новини

Съсипана от мъка майка отишла на гроба на сина си. Тогава получила знак свише

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
znaksvsivska.png

Когато почине някой близък, ако се случи нещо наистина неочаквано, сме склонни да виждаме навсякъде знаци, които да ни показват, че близките ни все още са до нас. Това ни помага да се справим със скръбта.

Понякога тези знаци едва ли могат да се нарекат просто съвпадение, затова хората се замислят да не би починалият им роднина да иска да им съобщи нещо.

На 1 април Мери Робинсън от Уотъруовил, Англия, отишла на гроба на сина си и се случило нещо удивително.

Синът на Мери Джак умрял преди 3 години от тумор на мозъка. Той бил само на четири години. За семейството, и особено за брата-близнак Лиъм, това трагично събитие станало истинско изпитание.

В годишнината от смъртта на сина си Мери решила да навести гробищата. Преди да излезе от колата жената на глас се обърнала към момчето: „Моля те, Джак, дай знак на мама“.

Сядайки на земята до гроба, Мери била завладяна от емоции – тя не можела да повярва, че малкото й момченце не е с нея от три години. Но после се случило нещо удивително: малка червеношийка долетяла до жената и кацнала върху нея.

„Малката червеношийка продължи да кръжи наоколо, опитвайки се да кацне върху мен и накрая седна на крака ми. Птичката не изглеждаше уплашена. След това полетя и се приземи на ръката ми – спомня си Мери. – През цялото време тя ме гледаше, а после седна на рамото ми и няколко пъти леко ме клъвна“.

Освен че Робинсън и птичката имат сходни имена (на английски името на птицата звучи като „robin“), семейството винаги е имало специално отношение към червеношийките, и в частност близнаците.

„Всеки път, когато отивахме да се разхождаме, Джек и Лиъм гледаха към червеношийките, затова винаги съм асоциирала тези птички с Джек“ – споделя Мери.

Жената също така разказала, че след смъртта на Джей тези птички попадали все пред очите й. Няколко месеца след погребението тя написала във фейсбук: „Намирайки се в градината, където така обичаше да прекарва времето си Джек, обърнах глава, а на оградата седеше очарователна малка червеношийка, която ме наблюдаваше“.

Случилото се с нея на гробището накарало Мери да заснеме видео, което тя споделила. „Не мога да повярвам. Дойдох да посетя моето скъпоценно момче, седнах до гроба му и изведнъж се случи това. Просто не можах да сдържа сълзите си. Възприех това като знак от Джек“.

 

Без значение как се отнасяте към подобно явление, съгласете се, че е наистина любопитно. Такива незначителни на пръв поглед събития ни карат да се замислим над неща, които се намират извън границите на нашето разбиране.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите не спират! Близки изпращат убития Димитър: Мите, бабо! Къде отиваш, чедо?
Next: Асен бесен, че някои взимат по 80 000лв. заплата на месец. Закани им се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.