Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева
  • Новини

Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
bdfzbdfbdfhrre.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Чаровната журналистка и водеща в БНТ Мира Добрева никога не е стояла в страни от проблемни теми.

Така и сега тя не запази мълчание, а даде гласност на младо момиче да разкаже какво наистина се случва.

Само така може да се разбере колко неща остават скрити от обществото.

Случаят с Дебора и Георги в Стара Загора е традиция. Това не е инцидент.

Тази традиция не е само в Стара Загора, а още по-лошо е, че този манталитет се афишира и толерира и то публично.

Ето какво пише тя:

Случилото се в Стара Загора не е от вчера!

То, оказва се, е злокобна традиция, на която са ставали свидетели много хора.

Всеки е предпочитал да си мълчи!

Това написа водещата в профила си в социалната мрежа.

 

Тя продължи с коментар на станалото печално известно интервю на Тото с Тити Папазов преди време.

Тогава разказа на Тити не е направил впечатление.

Сега на фона на последните събития с млади жени много го припознаха идеолог на тези практики в него, а и не само него.

Темата се обсъжда широко по БТВ и Нова тв, но сякаш се битовизира без да се види по-голямата картина.

А тя е, че в България това е норма – традиционна ценност.

Не върховенството на закона, а правото на по-силния се толерира.

Ето какво пише Добрева

„Агресията в социалните мрежи, макар самата аз да не съм потърпевша, е поразяваща.

Хората са толкова готови да осъждат, без изобщо да знаят какво стои за едно действие или бездействие на определена известна личност.

Ето, случая с Тити Папазов и Тото – един случай, който не съм гледала за съжаление.

Вече този клип не може да се види.

Видях, че Тото се извини.

Но когато си на живо ти не винаги реагираш по най-адекватния начин.

Още повече, че в този подкаст там се пие, предполагам, че отпуска задръжки.

Които иначе човек не би допуснал, ако е в трезво състояние.

Не, че се изправям тук, за да бъда защитник на един или друг човек.

Разбирам защо Тото не е могъл да реагира на момента и днес му се наложи да се извинява.

Но не разбирам как може Тити Папазов да разказва тази история като пример и геройство.

Как може един човек на такава възраст, с едни такива големи постижения за българския баскетбол, да се смее на това нещо.

Озадачаващо е и искрено се надявам да е просто човешка грешка, недомислица, а не начин на мислене.

Искрено се надявам да няма такъв пример оттук нататък“, споделя възмущението си тв водещата.

Тя опита да защити Тото като колега-водещ, който не винаги успява да реагира на думите на госта пред него.

 

Хората припомниха, че този тип идеология да нападаш жертвата и да си на страната на по-силния не е видима само в този случай.

Друг подобен герой е топ журналиста, Мартин Карбовски, който втрещи хората с „другата си гледна точка“ за случилото се и едва ли не защити Георги.

В писанията на Каробвски често се срещат унизителни практики и отношения към жените.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Лозен: Преди година двойният убиец уби братовчедка ми
Next: Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.