Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина голям актьор от култов сериал
  • Новини

Почина голям актьор от култов сериал

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
earhsfgdhgfhgfhf.png

На 83 години си отиде актьорът Марк Марголис, известен с ролите си в два от най-успешните сериали на съвремието – “В обувките на Сатаната” (Breaking Bad) и “Обадете се на Сол” (Better Call Saul). Той е починал в болница в Ню Йорк след кратко боледуване, съобщи пред Hollywood Reporter неговият син и главен изпълнителен директор на Knitting Factory Entertainment, Морган Марголис.

Холивудският ветеран получи номинация за “Еми” през 2012 г. за ролята на Хектор “Тио” Саламанка в Breaking Bad. Неговият персонаж, бивш агент на мексикански наркокартел, който общува с помощта на хотелска камбанка, прикрепена към инвалидната му количка, се превърна в един от любимците на феновете. “Беше невероятно създание!

Фактът, че нямаше реплики, не беше проблем за мен“, каза Марголис пред Time през 2013 г. за ролята. “Радвах се, че не трябва да уча реплики. Трябваше просто да летя до Ню Мексико и да не се мъча да помня каквото и да било.”

В “Обадете се на Сол” Марголис изигра по-млада версия на героя, който все още не е в инвалидната количка.

В киното Марголис често работеше с режисьора Дарън Аронофски и участва в общо шест негови филма, сред които “Кодът Пи”, “Реквием за една мечта”, “Черен лебед” и “Ной”. Аронофски отдаде чест на актьора в социалните медии, наричайки Марголис “приятел, ментор, истински нюйоркчанин и велик артист”. “Обичам те, Марк, и съм толкова благодарен за всичко, което допринесе за света”, добави режисьорът.

Гледали сме го още в “Белязаният” на Брайън де Палма, “Котън клъб” на Копола, комедията “Ейс Вентура: Зоодетектив”, “Аферата Томас Краун”, “Жертва на спасение”.

Въпреки че във филмите си Марголис често играеше злодеи и бе известен с това колко добре ги представя, в действителност колегите му го описват като приятен човек със страхотно чувство за хумор и самоирония.

Роден в еврейско семейство във Филаделфия през 1939 г., Марголис взема първия си урок по актьорско майсторство още на 14. По-късно учи в известното актьорско студио на Стела Адлер, като в продължение на години е и неин личен асистент.

“Първото ми впечатление от нея беше “Ако Господ е жена, това е тя – не крие той възхищението си в интервю десетилетия по-късно. – Всичко, което знам за актьорството, съм научил от Стела”.

Впоследствие прекарва една година и в школата на конкурента й – Лий Страсбърг. Всичко това обаче не пречи актьорската му кариера да е непостоянна и шест месеца след премиерата на “Белязаният” да се налага да да се препитава като брокер на недвижими имоти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия с двойното убийство в Лозен, разкриха нови подробности
Next: БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.