Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в семейството на Кирил Петков
  • Новини

Трагедия в семейството на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
dytjghjhgjhg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тежка трагедия се е случила в семейството на Кирил Петков. Лидерът на ПП е загубил племенника си. Момченцето починало внезапно, дни преди да навърши 6 месеца в Канада.

Нещастието се случило преди години, но едва сега почернените родители са намерили смелост да споделят болката си, за да подкрепят хора, преживяващи същия кошмар.

Трагедията всъщност е сполетяла сестрата близначка на Линда Петкова – Шерил. Тя и съпругът ѝ живеят в Канада. Те губят втория си син Джеръми през август 2014 г. Причината е рядко срещано заболяване, известно като синдромът на внезапна детска смърт (SIDS). Въпреки че медицината е изключително напреднала, обяснение за появата на този синдром няма.

Както подсказва името му, синдромът настъпва внезапно и без предварителни индикации при привидно здрави бебета. Повечето смъртни случаи са по време на сън.

Последната снимка на Шерил с покойния й син Джеръми

Въпреки трагедията, която ги сломява, сестрата на Линда и съпругът ѝ успяват да се съвземат и към днешна дата са родители на три дечица. Болката обаче не ги е напуснала. Шерил редовно споделя снимки от последните мигове на сина им с тях. На всеки семеен повод казва, че той присъства благодарение на спомените им. Дори на семейните си фотосесии те винаги държат негов портрет в ръцете си, за да бъде и той част от тях.

На 2 август семейството ще отбележи 9-ата годишнина от трагедията. Съкрушената майка е споделила дори снимка на надгробната плоча на своя син. „Пазим Джеръми в сърцата си и ни липсва толкова много“, пише тя. За да се справи с трагедията, до нея са били и двете ѝ сестри – близначката ѝ Линда и кака им Даян.

Съкрушената майка е публикувала снимка на гроба на сина си във фейсбук

Съпругата на Кирил Петков и Шерил са разнояйчни близначки и не си приличат визуално. Въпреки че Линда живее с мъжа си и трите си дъщери у нас, поддържа връзка с всички свои роднини в Канада. За последно им гостува за цял месец през миналото лято. Вероятно ще ги навести и тази година. Те също са идвали в България неведнъж.

В Канада е и баща ѝ Джордж, който наесен ще стане на 81 години. Майката на Линда – Маргарет Маккензи, лекар диетолог по професия, издъхва на 2 февруари 2020 г. на 71-годишна възраст след тежка битка с диагнозата рак и множество преживени операции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ревнива мома потроши 2 коли, хванала бившия си с нова жена
Next: България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.