Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в семейството на Кирил Петков
  • Новини

Трагедия в семейството на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
dytjghjhgjhg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тежка трагедия се е случила в семейството на Кирил Петков. Лидерът на ПП е загубил племенника си. Момченцето починало внезапно, дни преди да навърши 6 месеца в Канада.

Нещастието се случило преди години, но едва сега почернените родители са намерили смелост да споделят болката си, за да подкрепят хора, преживяващи същия кошмар.

Трагедията всъщност е сполетяла сестрата близначка на Линда Петкова – Шерил. Тя и съпругът ѝ живеят в Канада. Те губят втория си син Джеръми през август 2014 г. Причината е рядко срещано заболяване, известно като синдромът на внезапна детска смърт (SIDS). Въпреки че медицината е изключително напреднала, обяснение за появата на този синдром няма.

Както подсказва името му, синдромът настъпва внезапно и без предварителни индикации при привидно здрави бебета. Повечето смъртни случаи са по време на сън.

Последната снимка на Шерил с покойния й син Джеръми

Въпреки трагедията, която ги сломява, сестрата на Линда и съпругът ѝ успяват да се съвземат и към днешна дата са родители на три дечица. Болката обаче не ги е напуснала. Шерил редовно споделя снимки от последните мигове на сина им с тях. На всеки семеен повод казва, че той присъства благодарение на спомените им. Дори на семейните си фотосесии те винаги държат негов портрет в ръцете си, за да бъде и той част от тях.

На 2 август семейството ще отбележи 9-ата годишнина от трагедията. Съкрушената майка е споделила дори снимка на надгробната плоча на своя син. „Пазим Джеръми в сърцата си и ни липсва толкова много“, пише тя. За да се справи с трагедията, до нея са били и двете ѝ сестри – близначката ѝ Линда и кака им Даян.

Съкрушената майка е публикувала снимка на гроба на сина си във фейсбук

Съпругата на Кирил Петков и Шерил са разнояйчни близначки и не си приличат визуално. Въпреки че Линда живее с мъжа си и трите си дъщери у нас, поддържа връзка с всички свои роднини в Канада. За последно им гостува за цял месец през миналото лято. Вероятно ще ги навести и тази година. Те също са идвали в България неведнъж.

В Канада е и баща ѝ Джордж, който наесен ще стане на 81 години. Майката на Линда – Маргарет Маккензи, лекар диетолог по професия, издъхва на 2 февруари 2020 г. на 71-годишна възраст след тежка битка с диагнозата рак и множество преживени операции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ревнива мома потроши 2 коли, хванала бившия си с нова жена
Next: България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.