Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития за зверството с Митко в Цалапица, убиецът се измъкнал на косъм в Германия
  • Новини

Нови разкрития за зверството с Митко в Цалапица, убиецът се измъкнал на косъм в Германия

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
aergegscascasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гневът на жителите на Цалапица, избухнал след бруталното убийство на 24-годишния Димитър Малинов, продължава да бушува с пълна сила. Причините са най-малко две и към настоящия момент те наливат масло в огъня, пише „Марица“.

Първо, заподозреният за убийството Рангел Бизюрев все още се укрива, вероятно в Германия. Второ – има много въпроси без отговор, което създава съмнения не само в работата на властите по случая, а и в това какво всъщност се е случило в нощта на 20 юли и каква е истинската причина за фаталната развръзка.

Докато убиецът не е зад решетките и докато не се изяснят всички детайли, потънали в мъгла, близки, приятели и роднини на Димитър ще продължат с протестните си действия и с борбата си за справедливост.

30-годишният Рангел Бизюрев е бил открит и следен от властите в Германия, но това става, преди да се активира Европейската заповед за неговия арест. Това е провалило и задържането му, макар той да е бил под наблюдение в квартирата му, казват запознати с разследването.

Въпросната заповед се издава от наблюдаващия прокурор, заради което близките на убития Димитър Малинов имат претенции, че се е забавил. В момента издирването на Бизюрев продължава.

Сагата около изчезването на Митко започва на 22 юли, когато преди об​яд е подаден сигнал в Районното в Стамболийски. Там е спазена процедурата – 24-годишният младеж е обявен за местно издирване и е въведен в бюлетина на полицейската дирекция.

Сигналът е подаден от бащата на Малинов след получено обаждане от майката, че липсва вече 2 дни. Тя обяснява, че последно го е видяла към 22 часа на 20 юли, когато е излязъл навън. На 22 и на 23 юли целият приятелски кръг на Димитър, включително близнаците Валентин и Борислав Динкови, е разпитан и проверен.

По протокол, ако не се постигне ефект от местното издирване в тридневен срок, тогава лицето се обявява за общодържавно издирване. Въпреки това Димитър е обявен за общодържавно издирване още на следващия ден – 23 юли.

При разпита близнаците поддържали версията, че на 20 юли били заедно с Димитър. Той бил поискал 100 лв. назаем от тях, за да се покрие за седмица от големите горещини. Искал да иде на хладно в планината.

След разпита на всички от приятелския кръг на Малинов все още няма опасения, че той вече не е жив. За това спомагат и показания на негов приятел Христо от Стамболийски, който живеел в София.

Същият уредил Димитър на работа в Бояна, а на 23 юли безуспешно го търсил по телефона. Пред включилите се в издирването от 24 юли столични полицаи Христо обяснил, че лично е присъствал на ситуации, в които Малинов се вбесявал и си трошил телефона.

Появяват се и лъжливи следи. До сряда, 26 юли, момче поддържа версията, че е видял Митко пред магазин и че се качва в черна кола. Часове наред полицията хаби ресурс за проверки, но не се стига до никакво потвърждение.

Втората заблуждаваща информация идва от младеж от Бургас. Той си харесва момиче в социалните мрежи, което публикува постове за издирването на Димитър. За да осъществи контакт с нея и да завърже разговор, той й пише, че Митко е при свой познат и ще се прибере след 7-8 дни. Момичето препраща тази комуникация на родителите, а те уведомяват полицията. И тази версия обаче не се потвърждава.

Издирването продължава на пълни обороти във вторник, 25 юли, с полицаи и доброволци. На следващия ден е най-мащабното издирване, в което са включени следови кучета, дронове и служители на Специализираните полицейски сили.

На 26 юли вече бившият шеф на пловдивската полиция старши комисар Васил Костадинов поема нещата в свои ръце.

На място той разговаря с родители и роднини на Димитър. Изпраща коли да приберат близнаците Динкови от Приморско, за да бъдат отново разпитани, тъй като подадената от тях информация става все по-съмнителна.

Те твърдят и показват есемеси до Митко, че са пред дома му да му дадат 100 лв. Единият близнак пък показва друго съобщение до него, в което го пита къде се дянал, че всички в селото го търсят. После ще стане ясно, че съобщението е изпратено след смъртта на Димитър и заравянето на трупа. Докарани от морето, близнаците са разпитани лично от Костадинов в последните минути на 26 юли, сряда.

Развръзката идва, когато единият близнак си признава за убийството и за това, че са помогнали за заравянето на трупа. Към 1.00 часа на 27 юли, четвъртък, директорът на полицията кара близнака със служебната си кола, като младежът му показва къде точно е заровен трупът на 24-годишния Митко.

След направените самопризнания полицията уведомява прокуратурата за всички детайли и фактическата обстановка. Иска се издаване на Европейска заповед за арест, тъй като Рангел е напуснал страната още на 24 юли за Германия.

Близнаците са задържани за 24 часа. На следващия ден са разпитани и освободени. В петък обаче отново се озовават в ареста, вече привлечени като обвиняеми за укривателство. Причината е, че са укривали Рангел няколко дни до напускането му през софийското летище.

BILD: Близнаците укривали Рангел четири дни

В продължение на цели 4 дни близнаците Борислав и Валентин, които са помогнали за заравянето на трупа на 24-годишния Димитър Малинов, са укривали убиеца му Рангел Бизюрев в дома си.

Това става ясно от публикация в германската медия bild.de. Твърди се, че след зверското убийство и скриването на трупа на Димитър на 20 юли се е наложило братята да приютят изверга, докато стане време той да си хване полета обратно за Германи​я на 24 юли, за когато е имал предварително закупен самолетен билет.

До с​​офийското летище той бил закаран от същия човек, който на 10 юли при пристигането му в България е посрещнал Рангел и го е транспортирал до селото. Според него Бизюрев е имал множество видими наранявания по дясната ръка, които той не успял да си обясни. Ръката му дори била синя и подута, а той не можел да я движи нормално.

Основната версия за убийството, по която се работи към момента, е, че жертвата и Рангел са имали неуредени сметки. Майката на Митко – Атанаска Бакалова, също проговаря пред Bild: „Говори се, че са спорили за гаранция за някакъв кредит. Но за такова нещо човек не убива и не заравя някого в земята като мъртво животно“, споделя с огорчение жената.

Към момента Рангел Бизюрев се издирва и няма да може да напусне пределите на Германия заради издадена европейска заповед за арест.

С подписка искат доживотен затвор за убиеца

Пуснаха онлайн петиция с искане за доживотна присъда за убиеца на 24-годишния Димитър Малинов от Стамболийски. По данни от прокуратурата, Митко е умъртвен с жесток побой, след което близнаците Динкови от селото помогнали на издирвания Рангел, като превозили тялото, изкопали дупка и го заровили.

„Подпишете петицията, за да се наложи максимално по тежест наказание за всички участници в жестокото убийство на Димитър Малинов. Нека тези, които не могат да излязат на улицата и да протестират, да изразят своята съпричастност и гражданска позиция чрез тази петиция“, гласи призивът към онлайн подписката. Вече са събрани близо 6000 подписа от хора от цялата страна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Блокът е най-обикновена панелка, но след ремонта: Същинско бижу
Next: Сигнал: Този случай от Пловдив е много по-тежък от рязането на момичето в Стара Загора

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.