Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития за зверството с Митко в Цалапица, убиецът се измъкнал на косъм в Германия
  • Новини

Нови разкрития за зверството с Митко в Цалапица, убиецът се измъкнал на косъм в Германия

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
aergegscascasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гневът на жителите на Цалапица, избухнал след бруталното убийство на 24-годишния Димитър Малинов, продължава да бушува с пълна сила. Причините са най-малко две и към настоящия момент те наливат масло в огъня, пише „Марица“.

Първо, заподозреният за убийството Рангел Бизюрев все още се укрива, вероятно в Германия. Второ – има много въпроси без отговор, което създава съмнения не само в работата на властите по случая, а и в това какво всъщност се е случило в нощта на 20 юли и каква е истинската причина за фаталната развръзка.

Докато убиецът не е зад решетките и докато не се изяснят всички детайли, потънали в мъгла, близки, приятели и роднини на Димитър ще продължат с протестните си действия и с борбата си за справедливост.

30-годишният Рангел Бизюрев е бил открит и следен от властите в Германия, но това става, преди да се активира Европейската заповед за неговия арест. Това е провалило и задържането му, макар той да е бил под наблюдение в квартирата му, казват запознати с разследването.

Въпросната заповед се издава от наблюдаващия прокурор, заради което близките на убития Димитър Малинов имат претенции, че се е забавил. В момента издирването на Бизюрев продължава.

Сагата около изчезването на Митко започва на 22 юли, когато преди об​яд е подаден сигнал в Районното в Стамболийски. Там е спазена процедурата – 24-годишният младеж е обявен за местно издирване и е въведен в бюлетина на полицейската дирекция.

Сигналът е подаден от бащата на Малинов след получено обаждане от майката, че липсва вече 2 дни. Тя обяснява, че последно го е видяла към 22 часа на 20 юли, когато е излязъл навън. На 22 и на 23 юли целият приятелски кръг на Димитър, включително близнаците Валентин и Борислав Динкови, е разпитан и проверен.

По протокол, ако не се постигне ефект от местното издирване в тридневен срок, тогава лицето се обявява за общодържавно издирване. Въпреки това Димитър е обявен за общодържавно издирване още на следващия ден – 23 юли.

При разпита близнаците поддържали версията, че на 20 юли били заедно с Димитър. Той бил поискал 100 лв. назаем от тях, за да се покрие за седмица от големите горещини. Искал да иде на хладно в планината.

След разпита на всички от приятелския кръг на Малинов все още няма опасения, че той вече не е жив. За това спомагат и показания на негов приятел Христо от Стамболийски, който живеел в София.

Същият уредил Димитър на работа в Бояна, а на 23 юли безуспешно го търсил по телефона. Пред включилите се в издирването от 24 юли столични полицаи Христо обяснил, че лично е присъствал на ситуации, в които Малинов се вбесявал и си трошил телефона.

Появяват се и лъжливи следи. До сряда, 26 юли, момче поддържа версията, че е видял Митко пред магазин и че се качва в черна кола. Часове наред полицията хаби ресурс за проверки, но не се стига до никакво потвърждение.

Втората заблуждаваща информация идва от младеж от Бургас. Той си харесва момиче в социалните мрежи, което публикува постове за издирването на Димитър. За да осъществи контакт с нея и да завърже разговор, той й пише, че Митко е при свой познат и ще се прибере след 7-8 дни. Момичето препраща тази комуникация на родителите, а те уведомяват полицията. И тази версия обаче не се потвърждава.

Издирването продължава на пълни обороти във вторник, 25 юли, с полицаи и доброволци. На следващия ден е най-мащабното издирване, в което са включени следови кучета, дронове и служители на Специализираните полицейски сили.

На 26 юли вече бившият шеф на пловдивската полиция старши комисар Васил Костадинов поема нещата в свои ръце.

На място той разговаря с родители и роднини на Димитър. Изпраща коли да приберат близнаците Динкови от Приморско, за да бъдат отново разпитани, тъй като подадената от тях информация става все по-съмнителна.

Те твърдят и показват есемеси до Митко, че са пред дома му да му дадат 100 лв. Единият близнак пък показва друго съобщение до него, в което го пита къде се дянал, че всички в селото го търсят. После ще стане ясно, че съобщението е изпратено след смъртта на Димитър и заравянето на трупа. Докарани от морето, близнаците са разпитани лично от Костадинов в последните минути на 26 юли, сряда.

Развръзката идва, когато единият близнак си признава за убийството и за това, че са помогнали за заравянето на трупа. Към 1.00 часа на 27 юли, четвъртък, директорът на полицията кара близнака със служебната си кола, като младежът му показва къде точно е заровен трупът на 24-годишния Митко.

След направените самопризнания полицията уведомява прокуратурата за всички детайли и фактическата обстановка. Иска се издаване на Европейска заповед за арест, тъй като Рангел е напуснал страната още на 24 юли за Германия.

Близнаците са задържани за 24 часа. На следващия ден са разпитани и освободени. В петък обаче отново се озовават в ареста, вече привлечени като обвиняеми за укривателство. Причината е, че са укривали Рангел няколко дни до напускането му през софийското летище.

BILD: Близнаците укривали Рангел четири дни

В продължение на цели 4 дни близнаците Борислав и Валентин, които са помогнали за заравянето на трупа на 24-годишния Димитър Малинов, са укривали убиеца му Рангел Бизюрев в дома си.

Това става ясно от публикация в германската медия bild.de. Твърди се, че след зверското убийство и скриването на трупа на Димитър на 20 юли се е наложило братята да приютят изверга, докато стане време той да си хване полета обратно за Германи​я на 24 юли, за когато е имал предварително закупен самолетен билет.

До с​​офийското летище той бил закаран от същия човек, който на 10 юли при пристигането му в България е посрещнал Рангел и го е транспортирал до селото. Според него Бизюрев е имал множество видими наранявания по дясната ръка, които той не успял да си обясни. Ръката му дори била синя и подута, а той не можел да я движи нормално.

Основната версия за убийството, по която се работи към момента, е, че жертвата и Рангел са имали неуредени сметки. Майката на Митко – Атанаска Бакалова, също проговаря пред Bild: „Говори се, че са спорили за гаранция за някакъв кредит. Но за такова нещо човек не убива и не заравя някого в земята като мъртво животно“, споделя с огорчение жената.

Към момента Рангел Бизюрев се издирва и няма да може да напусне пределите на Германия заради издадена европейска заповед за арест.

С подписка искат доживотен затвор за убиеца

Пуснаха онлайн петиция с искане за доживотна присъда за убиеца на 24-годишния Димитър Малинов от Стамболийски. По данни от прокуратурата, Митко е умъртвен с жесток побой, след което близнаците Динкови от селото помогнали на издирвания Рангел, като превозили тялото, изкопали дупка и го заровили.

„Подпишете петицията, за да се наложи максимално по тежест наказание за всички участници в жестокото убийство на Димитър Малинов. Нека тези, които не могат да излязат на улицата и да протестират, да изразят своята съпричастност и гражданска позиция чрез тази петиция“, гласи призивът към онлайн подписката. Вече са събрани близо 6000 подписа от хора от цялата страна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Блокът е най-обикновена панелка, но след ремонта: Същинско бижу
Next: Сигнал: Този случай от Пловдив е много по-тежък от рязането на момичето в Стара Загора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.