Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето ги звездите, хванати пияни зад волана
  • Новини

Ето ги звездите, хванати пияни зад волана

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
vzxvxcvxzrrerer.jpg

Не една и две български знаменитости са били клиенти на Темида, след като са били хващани да шофират в нетрезво състояние. Последният случай е с певицата Белослава, която миналата седмица бе хваната от служители на МВР зад волана с 1,2 промила алкохол в кръвта. Дъщерята на актрисата Анета Сотирова бе спряна в столицата в малките часове на нощта, като преди това празнувала своя рожден ден в софийско заведение с тълпа приятели. Белослава била арестувана за срок от 24 часа и още не е ясно дали срещу нея ще бъде повдигнато обвинение.

 

Почти два дни след разгласяването на скандалния случай тя направи кратък коментар в социалните мрежи. „Скъпи приятели, моя любима публика, в нощта на своя рожден ден допуснах огромна грешка, неприсъща за мен. За беда и за урок понасям всички последствия. Дължа своите дълбоки извинения на най-близките хора до мен и на най-топлата и обична публика, която имам. Благодаря за огромната подкрепа през последните 24 часа и за безрезервната обич през изминалите 24 години.

 

С огромно извинение и уважение към всички вас !“, написа певицата.

Десетки публични личности като Юлиан Вергов, Гала, Мариана Попова, Хилда Казасян и много други я подкрепиха. В същото време пък стотици потребители на социалните мрежи въстанаха срещу нея и припомниха, че преди години е била лице на кампания срещу войната по пътищата, провокирана от пияни шофьори, и се възмутиха на мощната ВИП подкрепа, която ѝ е се оказва. Те зоват за справедливо правосъдие.

 

Засега единствената популярна личност у нас, която е изтърпяла доблестно наказанието си, е шеф Андре Токев. Той бе изловен да кара пил с 1,9 промила алкохол в кръвта в София в края на 2021 г. Топготвачът призна вината си и получи 7 месеца ефективна присъда. Преди нея той имаше и 3 месеца условно наказание, дадено от варненския съд, отново за шофиране в пияно състояние. Токев излежа наказанието в затвора в Казичене и излезе на свобода миналия юли.

 

В почти същата ситуация беше актьорът Явор Бахаров, спипван два пъти да кара пиян. През 2016 г. бе осъден от Бургаския районен съд за шофиране в нетрезво състояние. Присъдата му беше условна. През октомври 2020 г. той повторно беше заловен от катаджиите пиян и дрогиран, този път в Банско. Отново обаче му се размина само с условно наказание.

 

В края на 2019 г., но в друг зимен курорт – Боровец, бе спипан след няколко чаши вино да управлява автомобил и евродепутатът Ангел Джамбазки. Той бе глобен с 1000 лева и остана 12 месеца без шофьорска книжка. Отнеха му и 10 контролни точки. Първоначално пробата от направения му тест с дрегер показала 1,55 промила. Резултатът от кръвната му проба обаче отчете 1,08 промила алкохол.

 

Чернокосата красавица от „Стъклен дом“ Елена Петрова пък беше закована преди десет години зад волана с 1,3 промила алкохол в кръвта. Тя беше спряна при рутинна проверка пред актуално столично заведение зад храма „Св. Александър Невски“, където купонясвала. Въпреки че кръвната ѝ проба отчела 1,2 промила, тогава Петрова не беше задържана в ареста до 24 часа и бе наказана с глоба.

 

Тв продуцентът и шоумен Иван Христов също бе сред популярните лица, заловени след употреба на алкохол да пренебрегват закона и да карат. Христов дори направи каскада, като се блъсна в боклукчийски камион през 2008 г. Тогава дрегерът отчел 2,25 промила в издишания въздух, но по-късно кръвната проба се оказа далеч по-малко и така звездата се отърва с условна присъда и тригодишен изпитателен срок. От години насам обаче той е абсолютен въздържател и вече не пие алкохол дори по празници.

 

През април 2019 г. пък генералният директор на БНТ Константин Каменаров се раздели с поста си, след като Софийският градски съд потвърди изцяло първоинстанционната му присъда, с която телевизионерът бе признат за виновен в това, че е шофирал с 1,6 промила алкохол в кръвта. Пред магистратите той обясняваше, че е изпил чаша уиски и се наложило да шофира поради извънредни обстоятелства, тъй като трябвало да прибере жена си. Оправданието му обаче не мина. Преди 10 години в столичното Първо РПУ нощува и тв водещият Юксел Кадриев, след като бе хванат пиян зад волана при инцидент в столицата. Той бе сгащен с 1,59 промила в кръвта пред Народното събрание, където блъсна такси. Тогава новинарят сам се обади на полицията и беше арестуван. Той получи условна присъда и остана без книжка за половин година.

 

С трагедия завърши катастрофата, предизвикана от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки на злополучния 5 август 2007 г., когато той блъсна пиян с джипа си край Приморско автомобила, в който пътуваха двамата младежи Мануела Горсова и приятелят ѝ Петър Петров. Младежът загина на място, а тогава 18-годишната Мануела бе премазана, но оцеля по чудо и все още е в будна кома. Тя премина през дълго и скъпо лечение в клиника в Израел, след което рехабилитацията ѝ продължи у нас. През 2009 г. Върховният касационен съд определи окончателно на Стависки наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок. Съдът присъди 100 хил. лева за всеки от родителите на починалия Петър Петров и 90 хил. лв. за Мануела Горсова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тото влезе в затвора и каза нещо съкрушително
Next: 12 часа побой на софиянка: Аз губех съзнание, той ми плискаше вода в лицето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.