Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Присаждат стволови клетки на Сашко от Перник – резултатите са добри
  • Новини

Присаждат стволови клетки на Сашко от Перник – резултатите са добри

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
ashasywqysdb.png

Присаждат на Сашко собствени стволови клетки по иновативна и модерна технология.

Терапията правим в Нови Сад, Сърбия. Там има световноизвестни професори и други български родители са ми казвали, че децата им се повлияват много ефективно от тази терапия, започват да говорят повече и се чувстват много по-добре.“ Това разказа пред „България Днес“ Александър Цветанов, бащата на Сашко от Перник.

12-годишният Сашко е дете с аутизъм, което изчезна на 11 ноември миналата година по време на разходка с баща си в планинската местност Голо бърдо. Много специалисти и доброволци се стекоха на помощ да намерят изчезналото момче. Към операцията бяха включени дори ясновидци и екстрасенси. В безизходицата си бащата на Сашко обяви награда от 100 хиляди лева за намирането му.

След тежка и изтощителна седмица, прекарана в търсене, Сашко беше намерен жив и здрав 9 дни след изчезването си, по средата на дере в планината. Момчето отдавна влезе в нормалния си ритъм на живот и у дома почти не се сещат за кошмара, който преживяха покрай загадъчното му изчезване.

 

„Сашко вече е добре. През 1 месец правим вливки на стволови клетки, които се изтеглят от костния мозък на таза му, с пълна упойка, и се вкарват в спиналната артерия на гръбначния стълб на детето. Взимаме си около 3-4 нощувки в Нови Сад, за да можем да направим процедурите.

Освен това ми коства и десетки хиляди левове, но смятам, че като родител съм длъжен да направя всичко възможно детето ми да се лекува. Само с обучение, логопед и психолог не се постигат толкова добри резултати“, сподели Цветанов.

Грижовният баща разказа, че на Сашко му харесва в Сърбия. Двамата си взимат почивка и освен терапията прекарват време заедно, като се разхождат по Дунава и плажуват там.

 

„Засега процедурите имат много добър ефект. Сашко започна да разбира повече, говори и дори рисува картини.

Истинският ефект ще се види 3 месеца след последната вливка, която е на 28 август. Обнадежден съм, защото постоянно комуникирам с други български родители, които останаха много доволни от процедурите“, заяви Александър.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите полудяха по тези имоти, цакат луди пари за къщи насред нищото
Next: Сами правим децата си негодни за живот! Клиничен психолог: Моля, не им купувайте тези неща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.