Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Присаждат стволови клетки на Сашко от Перник – резултатите са добри
  • Новини

Присаждат стволови клетки на Сашко от Перник – резултатите са добри

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
ashasywqysdb.png

Присаждат на Сашко собствени стволови клетки по иновативна и модерна технология.

Терапията правим в Нови Сад, Сърбия. Там има световноизвестни професори и други български родители са ми казвали, че децата им се повлияват много ефективно от тази терапия, започват да говорят повече и се чувстват много по-добре.“ Това разказа пред „България Днес“ Александър Цветанов, бащата на Сашко от Перник.

12-годишният Сашко е дете с аутизъм, което изчезна на 11 ноември миналата година по време на разходка с баща си в планинската местност Голо бърдо. Много специалисти и доброволци се стекоха на помощ да намерят изчезналото момче. Към операцията бяха включени дори ясновидци и екстрасенси. В безизходицата си бащата на Сашко обяви награда от 100 хиляди лева за намирането му.

След тежка и изтощителна седмица, прекарана в търсене, Сашко беше намерен жив и здрав 9 дни след изчезването си, по средата на дере в планината. Момчето отдавна влезе в нормалния си ритъм на живот и у дома почти не се сещат за кошмара, който преживяха покрай загадъчното му изчезване.

 

„Сашко вече е добре. През 1 месец правим вливки на стволови клетки, които се изтеглят от костния мозък на таза му, с пълна упойка, и се вкарват в спиналната артерия на гръбначния стълб на детето. Взимаме си около 3-4 нощувки в Нови Сад, за да можем да направим процедурите.

Освен това ми коства и десетки хиляди левове, но смятам, че като родител съм длъжен да направя всичко възможно детето ми да се лекува. Само с обучение, логопед и психолог не се постигат толкова добри резултати“, сподели Цветанов.

Грижовният баща разказа, че на Сашко му харесва в Сърбия. Двамата си взимат почивка и освен терапията прекарват време заедно, като се разхождат по Дунава и плажуват там.

 

„Засега процедурите имат много добър ефект. Сашко започна да разбира повече, говори и дори рисува картини.

Истинският ефект ще се види 3 месеца след последната вливка, която е на 28 август. Обнадежден съм, защото постоянно комуникирам с други български родители, които останаха много доволни от процедурите“, заяви Александър.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите полудяха по тези имоти, цакат луди пари за къщи насред нищото
Next: Сами правим децата си негодни за живот! Клиничен психолог: Моля, не им купувайте тези неща

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.